Рожден ден

   Стоеше на пейката пред двора. Чу изпискването на телефона. Извади го с трепереща ръка и взе да се взира в малкия екран. Нищо не виждаше. Влезе вкъщи и сложи силните очила. Висяха, като лупи на носа му.

- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да ма познай.

GSM-ът беше от тия най-старите, малко черно апаратче със спукан дисплей. Накрая взе лупата и прочете.

"Имате пратка №""""""""". Очаквайте я в 16 часа на посочения адрес. Нашият куриер ще ви позвъни."

Сложи си сламената шапка и седна пак на улицата. Слънцето препичаше, но и той изгаряше от напрежение да види, каква ще да е тази пратка. Сигурно, Ането е пратила подарък за рождения му ден. Не очакваше някой друг да му го честити.

Главата му вече пулсираше препечена от слънцето. Телефонът звънна.

- Алоу!

- След пет минути идвам с пратката ви, господин Методиев.

- Убу.

Наистина след 5 минути пред къщата спря голям камион. Излезе едно момче и му връчи камара от хартии. После влезе в камиона и след малко се чу бръмчене на двигател. На платформата изпълзя малко тракторче и младежът свали платформата.

Старецът стоеше с ококорени очи.

- Ей, момченце, туй не е за мене.

- За вас е, господин Методиев. Има и ремарке с прикачен инвентар. Като го сваля ще ви обясня, как се кара.

Обясни му всичко и камионът потегли.

Бай Иван беше с разтуптяно сърце и отворена уста. Не вярваше на очите си. От малък мечтаеше затова, да се качи на негово си тракторче и да обиколи селото. Всички да му завидят и той с развята коса да профучи край кръчмата и да спре пред магазина. Вярно сега нямаше коса, но бързо закачи ремаркето и се метна на трактора. Натисна газта и полетя към площада.

Пред кръчмата на клатещите маси, старците играеха табла. Иван, наби спирачки и ремаркето се завъртя.

- Глей ти бе!!! Туй и Иван Майстора.

Той се изхлузи от седалката, гордо вдигнал глава, нищо че беше прегърбен.

- Иване, ко и туй бе? Дан си спичелил от тотото?

Стоеше с ръце в джобовете и се подхилкваше под мустак. Познаваше ги всички, все набори, с които си играеше, като дете.

- Ей, пичът, ша дадеш ли едно кръгче?

- Давай, Кире метай са.

Кирето се метна и на подскоци потегли. Направи един кръг на площада и се върна биейки спирачки.

- Малии, ми то туй, кат мерцедес бе, Ванка. Отде го зе?

Гордият собственик премлясна, защото му бяха изсъхнали протезите от блаженната усмивка и каза:

- Дъщерката ве, пичуе.

Всички говореха едновременно и всички искаха да се повозят.

- Убу, метай ти са у ремаркето и ша одим на язовира.

Цялата даля старчоци се натръшка, хилейки се и шумно дърдорейки.

Ванката, натисна газта и подскачайки отзад, като чували с картофи, бандата пое по прашния път към язовира. Спряха сред облак прахоляк и пълзейки се изтърсиха от ремаркето.

- Разби ми лубмагото бе, лудньо!- изхленчи Боцето.

И останалите мънкаха, но бяха щастливи, че отново са деца. Отново са заедно и имат заветното тракторче. Не спряха да се бутат и дърдорят, а после свалиха гумениците и нагазиха във водата. Дядо Асен се хлъзна и цопна по задник. Всички се спукаха от смях.

Денят вече беше към края си и слънцето залязваше.

- Банда, ай да въ черпя у хоремага.

Шумната компания се натовари отново и се строиха в кръчмата. Пийнаха си подобаващо и залитайки всеки тръгна към къщи.

Иван паркира тракторчето в двора и телефонът иззвъня.

- Честит рожден ден, тате. Не мога да дойда, ама подаръчето се надявам, че ти хареса.

Не можеше да каже дума и накрая се разрида. После затвори телефона и прошепна:

- Благодаря ти, Ане! Имах най-щастливият празник в живота.

Стоеше под звездното небе и беше чудесно, че е жив...