Най-силно бях впечатлена от видяното в хотелски комплекс „Цезар палас". Определено пристъпвам със страхопочитание към описанието му. Отсядала съм в доста хотели, включително и в чужбина, но „Цезар палас“ е едно неописуемо великолепие, не преувеличавам. Вероятно собственикът или собствениците му са притежавали не една, две мини за благородни метали и скъпоценни камъни. Комплексът е разположен на огромна площ и се състои може би от 7-8 сгради в готически стил, свързани помежду си с топли преходи. Пред главния вход ви посрещат два бели кентавъра, чиито тела се обливат от водите на красивия фонтан зад тях. На хоризонтална колона на фасадата на централната сграда скулптури на ангели, свирещи на флейта, намигат многозначително на гостите на хотела. С влизането във фоайето се озовавате пред друга величествена скулптура – копие на „Давид“ на Микеланджело. Да съм искрена, аз, остарялото вече селско дете обичливо, хем бях силно впечатлена от тази внушителна мъжка фигура, хем се поколебах дали да се снимам пред това великолепно изящество. Срам не срам, помолих все пак снаха ми да ме снима, не за пред хора, ей тъй, за архива да си имам снимка за спомен.
По-нататък партерният етаж наподобява античен римски град с улици, облицовани с бели мраморни плочи, а над тях синее изкуствено пресъздадено небе, почти като истинско – синьо, с пухкави, розови облачета. Множеството фонтани и скулптурни композиции, съвсем тихо звучащата италианска музика, фееричната светлина те карат да забравиш къде си, в коя епоха си, даже с кого си. Не дай се боже да се откъснеш от групата, едва ли би могъл да се ориентираш и да намериш изхода от този лабиринт. Най-дълго време се заседях пред скулптурите на великия пълководец Гай Юлий Цезар, „Трите сестри – Надежда Вяра и Любов“ и пред Фонтана на Боговете. Навалицата там никога не намаляваше. Никой не искаше да се раздели с красотата, която милва очите и душата, че и слуха също. По телата на римските богове и богини, майсторски изваяни от бял мрамор, тече вода, която се събира в ниското и на интервали изригва като подземни гейзери. А Боговете, с красиви полуголи тела, като че ли всеки момент ще прескочат парапета на фонтана и ще тръгнат сред хората. В този комплекс има още една атракция и това е плаващият салон на Клеопатра, където гостите могат да се насладят на специален набор от коктейли.Там не съм била, не съм ги опитвала коктейлите, не мога и да кажа дали са били такива, каквито ги е предпочитала египетската царица. Не съм и релаксирала край някой от седемте басейна или в луксозния Спа център на „Цезар Палас“. Не съм опитвала и специалитетите на Gordon Ramsay Hell's Kitchen.
Как да отмина хотел "Венеция", където беше коледната ни вечеря? По площ, пищност и красота, по оригиналност на атракциите той изобщо не отстъпва на „Цезар Палас“. Огромен по размери хотелски комплекс, изграден също от различни по височина и предназначение сгради, пищно украсени фасади и входове със скулптури и картини от Ренесансовата епоха. Особено таванът на фоайето. Имаш чувството, че си в двореца на Медичите във Флоренция. Казват, че показният индивидуализъм е бил черта, присъща малко или много на всеки американец. Някъде бях го чела, не знам дали е вярно. Когато показността е и изящество, индивидуализмът си е за поощрение и възхвала. Тук е заработила друга идея. Ами пресъздали са обстановката в град Венеция вътре в самия хотел „Venetian“. Как? Построили са изкуствени водни канали над казината, по които плуват кокетни гондоли с гребци, облечени в антични облекла. Е, повозих се в гондола, слушах топлия баритон на гребеца, който ту общуваше със сина и внуците ми, ту запяваше “Санта Лучия“. Поразходихме се и из бутиците, децата си понакупиха някои нещица, аз – не рачих. Ами … български манталитет. Що да давам десет пари за нещо, което в родината мога да си го купя за пет пари. Байганьовщина – ще речете. Така е, но разумният човек си прави добре сметката. Пък и колко ли живот ми остава? Няма да мога да износя туй, що съм натрупала в гардероба си. Как съм се чувствала? Като човек от простолюдието или от хайлайфа? О, не! Аз съм си човек от народа, с финансова мощ толкова, колкото ми е необходима, за да съм щастлива. Да, усмихвам се! Не на нямането или на имането, а на умението ми да съм благодарна за наличното. Та във всичките изброени до тук хотели над търговските обекти стояха надписите: Chanel , Christian Dior, Armani, Versace , Givenchy, Gucci , Dolce & Gabbanа , Fendi, Prada … Не че нямам нещо купено от някоя от тези представителни фирми, но да си призная, това са само два, три парфюма и то купени в България. В Лас Вегас изобщо не съм прекрачвала прага им. Не, не се гордея с това, но и не се срамувам. Достойнството ми не се базира на стоки, купени от тези модни къщи. На какво ли? На благодарността към Вселената за това, което е – на чистотата на помислите ми и на чистата ми съвест. Суетата и снобизмът мен не могат да ме заробят. Ох, изкарах се почти ангел!
Сега се сещам за една доста внушителна атракция и пред хотел „Mirage“, където през седемдесетте на миналия век са отсядали „Бийтълс“ и е пял Елвис Пресли. Та на Бъдни вечер, на връщане от хотел „Венеция“ късно вечерта се поспряхме да наблюдаваме интересно шоу там – избухването на вулкан. Впечатляващо беше, защото огнените езици се издигаха доста високо към нощното небе, почти до височината на хотела, пък пресъздаденият тътен беше оглушителен и плашещ. Изобщо американците знаят как да привличат хора и да печелят пари със стряскане на човешките сетива.
Същото стъписване, дори бих казала страх, преживях и по време на прожекцията на „Посланието на Земята“ в „Сферата“ в Лас Вегас. Няма да се впускам в подробности да описвам това скъпо струващо технологично чудо – най-голямата сферична структура в света със 17 500 седящи места. За нейното изграждане са похарчени 2,3 милиарда долара. Около половин час се придвижвахме на опашката пред входа ѝ, тъй като достъпът до нея ставаше след проверка със специална ултразвукова палка, прокарана по дрехите на посетителите за укрити остри предмети или оръжие. Който се интересува, Гугъл ще му даде обширна информация какво представлява „Сферата“, но без съмнение е уникално достижение на човешкия интелект. Във фоайето, преди началото на прожекцията на филмовата продукция, имахме възможност да общуваме и с роботи, т.е. да комуникираме с изкуствен интелект. Внукът ми зададе въпрос на робота, на който тя отговори доста обстоятелствено и убедително. Казвам „тя“, защото макар роботът да не беше облечен, приличаше повече на жена. Не, ни мисля, че жените имат по-силен и действен интелект, не съм привърженичка на криворазбрания феминизъм, но наистина ми приличаше на жена. Може би изобретателят през цялото време си е мислел за своята възлюбена. А какви изразителни сини очи имаше! Как ме гледаше само! Че и движеше ръце, очи, тяло. Изтръпнах! Сигурно телепатично беше доловила въпроса ми: „Вие, новата генерация с изкуствения интелект, ще опазите ли мира и живота на нашата Синя планета? Как ми отговори? Мълчаливо, с леко иронична усмивка. Съжалявам, че не си зададох гласно въпроса. Как ли би ми отговорила?
Мнооого отложих разказа си за впечатленията си от казината – „хазартния рай“. Защо така? – питаш ме читателю? Моите очи първо виждат красивото и нормалното и винаги отбягват да забележат грозното, порочното, уродливото. Съжалявам, че употребявам последните две думи! Първият досег до игралните зали е доловеният плътен мирис на марихуана и цигарен дим още при влизането в тях. Не знам дали знаете, но в 19 щата в САЩ марихуаната е легализирана и се продава свободно в специализирани магазини. Цена? Няма как да ви осведомя за цената, защото не съм и възнамерявала да се възползвам от тази „слободия“ ни в Калифорния, ни в Невада. В Аризона марихуаната не е легализирана и се надявам това там никога, ама никога да не се случи. В интерес на истината, нека си призная, една вечер преди да заспя в хотела, си викам: „Толкова много народ е хукнал да дими тоя треволяк, какво толкова намира в тоя пушилек? Що да не го опитам и аз? Ама не рачих, да не давам лош пример на децата и внуците си. Съвестта ми не позволи, но все още си имам мерака да преживея това „щастие чрез напушване“. О, не бих се поддала на подобна зависимост! Ходила съм на няколко обучения за превенция на наркозависимостите, говорила съм на подрастващите много на тая тема, но…. как се чувства човек след задимявката с това изкушение, ей на, не го знам това. Говорих с години наизуст, без опит пред младите хора за вредата от наркоманиите. Ей, тъй, слепешката съм я провеждала превенцията.
Но … да кажа още няколко думи за казината. Осветлението в тях е феерично, не много ярко. Почти приказно. Стотици крупиери, облечени в специфичното за съответния хотел официално облекло с вратовръзки за жените и папионки за мъжете, очакват любителите на хазартните страсти и любезно ги приканват край масите и рулетките. В залите са монтирани и различни машинки за компютърни игри със залагане. Има и специално обособени кътове за бридж белот и покер. Малко настрани, но преди коридора към асансьорите за придвижване към хотелските стаи, е банковият офис. Как изглеждат играчите? Тези, които са събрани около масите за покер и бридж белот са със внушителна осанка, изтънчени, имат аристократичен вид, особено дамите. Едни от тях са облечени в изискани вечерни тоалети, с дълги, шикозни рокли, други в каубойско облекло.
Какви ли не бяха заседнали пред рулетките и машинките! От всички националности, от различни краища на света. И млади, и на средна възраст, и възрастни, някои от тях с очила с 10 диоптъра късогледство и с подпрян на стола бастун. Имаше и не малко играчи на инвалидни колички. Пред повечето от тях чаши с различни коктейли, вина, спиртни напитки, какво ли не! И пепелници, със специално издълбани места по масите или плотовете на игралните автомати, но повечето бяха с електронни задимявки. Пие, пуши народът, чатка картите или там едни пластмасови кръгчета като монети /не знам как се наричат/, върти колелото на късмета, трака по бутоните на игралните автомати …. Деца и младежи не забелязах в казината. Явно хазартът е забранен преди навършване на пълнолетие. Продажбата на алкохол и цигарени изделия на ненавършилите 21 години също е забранено в САЩ и този закон много стриктно се спазва във всички щатове, а при нарушение глобата е била доста соленичка. Бяхме на вечеря в испански ресторант в Кейв Крийк в Аризона месец преди Коледа, келнерът поиска да види паспорта на снаха ми, преди да ни сервира двата коктейла „Маргарита“. Тя е тридесет и шестгодишна, но е младолика и слабичка, изглежда почти като гимназистка. Та се наложи да си покаже документа за идентичност.
По време на четиридневния ни престой в Лас Вегас възхищавах се на гениалните архитектурни хрумвания при изграждане на хотелските комплекси, с наслада се любувах на пищната им украса с изящно изработени скулптури в различен размер по входовете и фасадите им, на нарисуваните картини по стените и таваните на партерните етажи, едно обаче не проумявам. Не знам, може би съм старомодна, консервативна, ограничена. Защо спечелените с труд пари трябва да отидеш да ги попилееш на хазарт? Е, не се знае кой как ги е спечелил, де. Има вероятност да спечелиш, но по-сигурна е вероятността да загубиш. Това дали го проумяват тези хора, не знам! Казват, хазартните игри неусетно завличали човека. Ей, тъй, активизирали са му ищаха за печелене на пари. Не можел да се спре да залага още, още и още, да се откаже от играта. Аз не седнах на ни машинките, ни на рулетките, пък билярд и покер никога не съм играла. Изобщо с хазарта съм на нож. Децата и внуците ми също, слава на Аллах! И все пак, щом бях в града на греха, сигурно вселената иска да ме подсети за някой мой неизкупен грях. Не отричам, че имам грехове, че аз също трябва да се покайвам от време навреме и да моля за опрощение Всевишния. Ох, разбира се, не съм ангел, не съм! Най-непростимият грях според мен е да съдиш другите, а аз много неща не мога да приема и понякога си го изричам на глас. Да съдиш, доколкото знам е голям грах, а аз го допускам това доста честичко, макар и негласно в повечето случаи. Ще помоля за прошка Всевишния пак.
Писанието ми стана дълго, но още нещичко сериозно ме впечатли, да го споделя и с теб, читателю. Близо до парапетите, ограждащи Танцуващите фонтани пред хотел „Беладжио“ няколко поредни вечери се подвизаваха едни специални „дами“ с дебели, голи кълки, с червени бански костюми, с черни чорапи над коляното, прихвани с жартиери към долнището на банския, а от горнищата им бяха наизскочили пищни цици. От гърба им пък се подаваха дълги, бели пера – досущ като щраусова опашка, но бяла. Не знам дали бяха стриптизьорки или безработни хайлазки, решили да препечелят пари с „хубостите си“. Усмихнати, миловидни, спираха хората и им предлагаха да се снимат с тях. Ужас! Не успях даже да ги изгледам от глава до пети. Срам ме беше. Дали съм забелязала други срамни неща? Добре е да не трупам повече грехове и да си замълча, но има нещо, което няма да отмина. Изуми ме фактът, че на Рождество Христово никъде, ама никъде не видях ни скулптура, ни изображение на Божия Син. Да, не забелязах и църква в центъра. Не знам дали Лас Вегас се посещава само от безбожници, но тази Коледа и аз бях една от тях. Нищо че не играх хазарт, не пуших марихуана, не ходих на стриптийз бар, не пих и твърд алкохол. Ами … то излиза, че почти съм готова да ме канонизират за светица. Дали?
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени