„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7

Разказ №7

Нелепата гибел на един неудачен самоубиец

„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“

Разказвачът

I.

Когато бе изхвърлен от заведението, Еньо вече се бе натряскал като тараба.

„Сега - каза си на ум, понеже на глас не би могъл поради преплитащия му се език - вече ще се осмеля да приключа със себе си! Ще се кача на покрива на ей оная сграда в далечината и точно под звездите, както и трябва да бъде в унисон с баналната суицидна романтика, ще скоча в нищото!“

Речено-сторено. Не помнеше как се бе изкачил на покрива. По-късно само установи, че е издраскан целият. Помнеше обаче как застана на кандилкащите се свои крака, погледна към звездното небе, а сетне и към въртящия се пред очите му разстлал се под краката му като мамещо го меко призрачно ложе светещ град, оригна се гръмко, рече едно:

- Ууухххх!

и... смело прекрачи в празното пространство.

Едва тогава, полетял стремглаво надолу, си даде сметка какво прави, ала за разсъждения нямаше никакво, съвсем никакво време! Помисли си само, че ей сегичка, след миг, нещастният му живот ще приключи и с това поне на една от болките на този свят веднъж завинаги ще бъде сложен край! През ума му като светкавица премина целият му живот - разхайтените компании, с които се бе повлякъл още като дете; отчаяният опит да го вкара в пътя на момичето, с което се бе запознал, за което се бе оженил и което му бе родило две прекрасни деца; денят, когато се бе отказала от него, напускайки го и вземайки със себе си децата им; прогонването му от прекрасната работа на банков чиновник, която бе имал...

Едва що съзнанието му бе възпроизвело за кой ли път всичко това в една-единствена ослепително ярка картина и... нещо жестоко го шибна през гърдите - нещо, на което той увисна за няколко секунди, преди тежко, ала без сериозни последствия, да се стовари на моравата пред десететажния блок, от чийто покрив бе скочил...

II.

Така - неудачно - завърши първият му опит за самоубийство. Вторият последва седмица по-късно. На автостоп бе стигнал до един морски курорт. Успя криво-ляво да напълни стомаха си с развалена храна от контейнерите и се отправи към нощния плаж.

Небето бе беззвездно, имаше силен вятър, а вълните се стоварваха върху брега с оглушителен грохот.

„Какво пък - каза си. - Щеше да е чудесно, ако можех да гаврътна бутилка-две водчица преди да приключа със себе си, но времето е толкова прекрасно за умиране, че ще пропусна тоя момент...

И ето, борейки се с вълните, нагази в разбушуваната вода край някакви скали. Тя го поде и започна да го подмята като парцалена кукла! При това, оказвайки й рефлекторна съпротива, той изпразни стомаха си и... започна да се нагълтва с вода! Едва тогава си даде сметка, че удавянето не ще да е най-добрият начин за самоубийство! Проклетата съдба явно бе съгласна с него, понеже една огромна вълна го поде и с мощен тласък го изхвърли върху някаква голяма скала, на която той се задържа с мъка, плюейки и повръщайки вода.

- Ясно! - изгъгна, след като бе започнал да се възстановява от водното си приключение. - Няма да се давя. Ще намеря някой по-приятен начин.

III.

И ето, само няколко дни по-късно, след като бе изпросил достатъчно, за да си купи няколко опаковки със сънотворни, пристъпи към онова, което се бе загнездило в главата му като... перфектното самоубийство. Просто изгълта всичките тия таблетки и тръгна да се разхожда, за да убие времето преди да подействат. Бе вървял едва няколко минути, когато светът се завъртя наоколо му, причерня му пред очите и той, привит одве, се стовари насред някаква алея, пълна с разхождащи се хора.

IV.

Свести се няколко часа по-късно. Бе в болницата. Бяха му направили промивка на стомаха и - следователно - отново не бе успял да се самоубие!

„Какво нещастие! - каза си, когато го изписаха. - Какво ли не правя, за да предизвикам смъртта, но тя явно... просто не ме иска, проклетата!

„Ей, Еньо, непрокопсанико! - закова се на тротоара пред някаква закусвалня, от която се разнасяше апетитен аромат. - Дори смъртта не те иска, нещастнико! Защо не се вземеш в ръце и не си върнеш хубавия живот? Защо не си поставиш за цел да излекуваш алкохолизма си? Защо, след като го сториш, не се докажеш в някое поприще и не си намериш работа? Защо най-сетне, постигнал всичко това, не помолиш прекрасната си бивша съпруга да оцени усилията ти да станеш човек? Защо не опиташ да се събереш с нея и децата си и не заживеете като нормално семейство? Защо, а, неудачнико Еньо?!“

- Ами да! - раздвижиха се устните му, а стомахът му болезнено изгъргори. - Още сега ще потърся помощ за алкохолизма си и ще опитам да вкарам живота си в ред!

Окрилен от тоя внезапно връхлетял го ентусиазъм, той смело потегли по тротоара, а сетне, без да се огледа, пристъпи на пътното платно. При това чу близък писък на спирачки. Сетне нещо огромно го поде, завъртя го и... го изстреля на десетки метри! Бе мъртъв още преди да се стовари на тротоара насред разбягалите се минувачи.