Румънци
Лежа на плажа, а желанието да си снимам бирата, краката, или поне касовата бележка за шезлонга е по- силно от Митьо Крика на анаболи. На съседния шезлонг самотна хубавица снима гърдите си и се кикоти след всяко клипване за получено съобщение. Сигурно я цомбят виртуално. Вял гларус кълве баница с извара, а букети ултравиолет се сипят наоколо като предизборни обещания.
Няма такъв плаж!
Докато пресмятам от кой ракурс да снимам бирената си халба така, че да изглежда пълна (при цена 6 лева за бутилка Пиринско карам на една от онзи ден), се дочува вик:
- Румънцииии!
Всички погледи се обръщат към подозрителна двойка на средна възраст. Жената е с тишъртка с румънското знаме, а мъжът носи нещо, подобно на термос, с надпис: " Щамове за детски паралич". Не знам румънски, но няма какво друго да пише, всички знаем защо са тук румънците, лично министър- председателят ни ги разобличи как идват у нас само, за да си хвърлят мазните хартии, да ни цапат и да ни правят свинете чумави.
Целият плаж мълчи многозначително, а на мен пердето ми пада като Гришо от Вавринка. Изстрелвам се и заставам пред двамата северни натрапници:
- Ало, домнуле, айде сега - кръгом, и право дОма! 'Зимай си грозната домнулица със сиренясала мамалига, 'зимай си щамчетата и- друм към Тимишоара!
Усещам всеобща подкрепа от околните шезлонги. Румънците ме гледат, все едно не разбират. За да улесня превода, грабвам баницата от човката на гларуса, разкъсвам я на две и я затъквам в тъпите им усти, крещейки:
- Не ви стигат свинете ни, а и на дечицата ни посягате, а?! Ето, яжте и хвърляйте отпадъците си навсякъде из моята татковина... пардон - Татковина, сейте смърт и паралич след себе си, но идва време за разплата!...
Силен удар в зъбите ме сваля на земята. Румънецът само изглежда хилав, но явно от многото разнасяне на щамове и зарази е заякнал. После двойката си тръгва, изпратена от презрително българско мълчание. Девойката с цомбенето идва, за да си направи селфи с мен, и ме тагва в групата "Воини на Тангра". Щастлив съм!
В медпункта ми взимат 600 лева, за да ми запушат носа с памук, но си струва до последната стотинка - все пак националното достойнство няма цена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
