На тази възраст, да изкачиш 1300 стъпала беше трудно. По - спокойно, с равномерно дишане-издишване и натоварване на тялото, трасето по тангентите към култовото стълбище дo Паметника1300 години България беше лежерно. Слизането беше приятно, но въпреки това осемдесет годишният природолюбител и специалист спираше задължително на площадката в началото на трета тангента. Да дари очите си през върховете на дървесата с красивия градски пейзаж, да послуша птичия хор, ако имаше още изпълнения и да подиша лечебния аромат на еловите и борови дървета.

Захласнат в съзерцанието си дочу шум и повикване - вляво нищо - вдясно видя момченце на около десет години да хвърля шишарки и дребни камъчета по високите борчета и да подвиква нещо, което намалелия му слух не различаваше. Не се стърпя и подвикна:

–Хей , момченце, какво правиш? Не замеряй птичките, а се заслушай как нежно и

красиво пеят, ела, ела при мен.

Момченцето се приближи на безопасно разстояние, все пак не знаеше какво ще се случи. Високият човек излъчваше респект, но продължи дружелюбно разговора.

- Разкажи защо замерваш кротките и безобидни птички? Аз съм орнитолог и ще ти помогна с нещо, ако е необходимо. Как се казваш, в кой клас си?

- Името ми е Самуил, живея наблизо и почти всеки ден идвам до това място, г -н Орнитологов. Мама ме изпраща да дишам целебен въздух, защото често боледувам, а тук имало фитон - фитодини и аромата им бил полезен. Да, но вчера, на това същото място се спрях да погледам катеричките, които играеха и правеха дълги красиви скокове, от дърво на дърво, представете си - без да падат. И изведнъж една от тях, цвърчейки премина над главата ми и ми взе шапката. А тя е плетена от баба и е с красиви фигурки, има голям пискюл най-отгоре с бяло, зелено и червено. Аз много я харесвам и си я търся, затова спрях и ги помолих да ми я върнат и не съм им направил нищо лошо. А птичките не съм нападал.

- Аз не съм г-н Орнитологов, това е моята професия, името ми е Страцимир - каза през смеха си възрастният човек, приел приятно и радостно честната детската изповед - Имам опит с животните, мисля че ще мога да ти помогна. Ела да отидем на твоето място и да помислим какво може да направим заедно. Застанаха под високи и нагъсто израсли борове. Момченцето първо забеляза, застаналите почти на върха катерички.

- Вижте, господине колко на високо са се покатерили, ето на това дърво по - надясно и нещо си хапват, едната е тъмнокафява, а другата е черна, а опашките им са много рунтави и ги държат изправени.

- Не ми е вече добро зрението - рече човекът до него. - Но имам пособие и ще се възползвам от него. - Бръкна под якето си, с много джобове и извади професионален бинокъл, насочи го към върха и започна да обяснява. - Да, да виждам ги много добре, през един клон под тях има още две. Те си правят гнездата на високо и безопасно място. Опашките им са наистина рунтави и много дълги спрямо тялото, служат им при дълги скокове да управляват тялото си. Не спят зимен сън и затова можем да ги видим и през зимата, с изключение на много мразовити дни. Ето ти моя уред да погледнеш, малко изчакай да ти го пригодя за твоето лице и за твоите очи. Погледни очичките им - виждат се дълги пискюлчета от косми, а те се образуват само през зимата, за да им топлят и предпазват очите. Забележи и зъбките им. Тези най - отпред се наричат резци, които ежедневно растат, остри са като бръснач, поради което рунтавелките непрекъснато гризат нещо. И за мое учудване имат цели 22 зъбчета.

- А имат ли врагове? - запита Самуил. - А те нападат ли други животинчета, знам, че са крадливи.

- Най - опасен враг са горската златка и дивата котка. Но те имат силно развито зрение и обоняние, което им помага да не стават толкова често жертви на враговете си. Катеричката е закачлива и весела и понякога си позволява да взема храна и от запасите на други горски обитатели, само да си поиграе и забавлява с тях, без да ги наранява. Имат характерен звук цвъркане при тревожност и цааркане при игривост. Хранят се с лешници, жълъди, плодове, орехи и други. Но дай да направим план как да ти върнат любимата шапка, да не ги нараним, а да ги предразположим към добро. Имаш ли в къщи орехи? Малкият се усмихна и поклати глава утвърдително. Ето тук има шишарки, събери десетина. Избери дребни орехчета, постави ги ето така в шишарката, за да не паднат. Утре като дойдеш, сложи примамката на ниските клончета и на високо на ето този храст. И се отдалечи, след като се разходиш, пак се върни тук и кажи като гледаш към тях вълшебните думички за благодарност, ако не знаеш, нека мама да ти помогне. И още нещо да ти обясня за тази думичка, която не можа да ми кажеш, тя е трудна за деца, защото не се употребява често. Не ми се сърдиш нали? Думичката е фитонциди от латински произход и означава фитон - растение и цид - убивам бактерии. И затова те изпращат сутрин на „въздух”. Тези целебни дървета с техните летливи аромати убиват бактерии, носители на болести и те наистина са много малко във въздуха.

Минаха два-три дни и двамата нови познаиници не се видяха. Докато една сутрин се случи.

Страцимир, току-що беше спрял на обичайното си место заслушан в гласовитите птички, когато дочу глас от долната тангента, в началото до стълбите и докато видя един голям пискюл да се върти на главата на дете, то се спря до него и бързо заговори.

– Господине, господине, ето ме, виждате ли ме? С моята шапка съм, вижте колко е красива. Благодаря ви, направих всичко точно както ми поръчахте. И наистина като се върнах, шапката ми беше на едно от по - ниските клончета. Е, малко високо ми беше, но с една вейка и подскоци успях да я сваля. Благодаря, че ме научихте да опозная живота на добрите и игриви катерички, макар и понякога палавници.

Високият човек се усмихваше, стана му драго, че е помогнал на едно дете да опознае макар и малко част от природата, запознал го е макар и отчасти с характера на някои животинчета от горският ареал. Но и той научи нещо от детето, защото децата също са учители на възрастните.
 

Веселин ВасилевMD-Виконт