6. Когато Броячът на трупове полудее
Отне й над 3 месеца търсене, но най-накрая жилавото старче бе в ръцете й! Донякъде съжаляваше, че играта свърши, но всичко си имаше край, а тази нощ просто бе неговият такъв.
Смъртта си имаше нов фаворит на сцената, а...
- Няма ли да влизаш накрая, извинявай, но чаят вече е напълно студен - гласът с така добре запомнените интонации, направо я накара да замръзне. Прозвучал бе на не повече от метър разстояние...
Обърна се с нечовешко усилие, само да се озове пред дулото на стар, но в добро състояние, явно, пистолет.
- Влизай де, нощта е студена, а вече не ме бива в топленето на женички, като едно време - изборът и беше само един.
***
- Сядай, момиче, или, ако държиш, Сузи, може би. Обаче фактически това няма значение! За мен си и ще си останеш момиче, така че, защо просто не си вземеш чая, а?...
Тя покорно го направи. Гласът му бе старчески и игрив, но ръката с пистолета не трепваше, а погледът му режеше повече и от това, което бе подготвила за него в ...