Руски на възглавницата
В училище руският ми не беше сред любимите предмети, ама хич.
Учителката - товарищ Докина - кинта и петдесет нямаше, ама глас вадеше 120 децибела, направо стъклата на класната стая дрънчаха, и прахта излизаше от цепнатините на паркета, колчем отвореше уста. Че товарищ Докина има час, дочуваха и гаргите на другия край на София, тези от покрива на училището отдавна се бяха разлетели. Не можех да я трая, снишавах се на предпоследния чин и си запушвах ушите, за да не ми пръсне тъпанчетата. Бележките ми бяха съответно. На контролните по тетрадката ми имаше повече червено, отколкото синьо.
Баща ми, изявен русофил, беше възмутен. Не можело то така, руският бил световен език, говорел се в ООН-то и скоро ще се говори по целия свят. Предвид бележника ми на края на годината се видя принуден да вземе мерки и то крути.
Лятната ваканция с нашите на море. Аз искам цоп във водата, голяма жаба си бях още тогава, а той не, купува руски вестник от РЕП-а и ме кара да чета на глас и да превеждам. Тормоз невиждан! Ваканцията с родители на море ми ставаше кошмар.
Да, ама пък животът е шегобиец. Първи курс студент се харесхаме с една рускиня. Говореше тихо и въобще нямаше нищо общо с гръмогласната, стисналата показалка и омацана с тебишир товарищ Докина. И съответно напреднах бързо с материала, нали съм си прилежен. Аз плямпам, тя ме коригира с ентусиазма и търпението на всяка жена, паднало й да поправя мъжки грешки. Падежи, спрежения, произношение — за нула време наваксах всичко, което товарищ Докина не беше успяла да ми налее в дебелата глава. Че и един билюк песнички научих покрай компанията руснаци около нея, кои прилични и политически изрядни, кои по-малко.
След време я срещнах с баща ми. Не че нещо, ама така се получи. Той тръгна с ентусиазъм да се разговаря, но след три-четири думи се поспъна и млъкна, почна да отговаря еднословно и двусловно. Докато аз си плещех свободно, макар и с грешки, ама пък се оказа, че той не ги усеща.
Всичко изплува отново пред очите ми: нагорещеният плаж, шумът на вълните, които ме викаха, безконечно дългите руски статии във вонящия на печатница вестник...
Когато тя си тръгна, не се сдържах да го бъзна:
– Видя ли, татко, как се учи руски?
Баща ми ме погледна на чорчик и изсумтя:
– Е, да! Пак си му намерил лесното, синко. То така с жива граматика до тебе всеки знае...
За пръв път ми се стори, че май нещо ми завижда...
© Олег Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Свежарско, прочетох с интерес.
-
😎🙃😎
-
Много забавно
Друго си е живата граматика! -
@admiral (Олег)
Хехе, не, но любовта ѝ към всичко руско е голяма. -
@ palenka (Пепи)
Кой как се урЕди. -
@ КимДжаксън (Боряна Христова)
Имаш си учительница вкъщи?
Ама не се казва Докина, нали? -
А будалите спяха с учебниците под възглавницата😄
-
Навя ми хубави, училищни спомени тази история. Имам си една учительница вкъщи, няма как да не го знам руският. 😊
Бих чела продължение.✌ -
Да бе, да си изкълча някоя става при тия пози.
С руския си, като танк, а български е, като ръченица. -
@ Жабокът (Никой)
Не щял бил индийка, глезотии...
На Камасутра щеше да те научи, бре, човек, не само гурмукхи! -
Олег, ако знаеше, как перфектно щях да говоря гурмукхи и да се разбирам с всички в Пенджаб, ама не аз не ща индийка и са правя на идиот. Хванах се с учителка по български, сега ни български знам, като хората, ни в Индия ша разбера някого.
Нищо купих си индийска възглавничка с пискюли и на нея пише ਮੈਂ ਤੁਹਾਨੂੰ ਪਿਆਰ ਕਰਦਾ ਹਾਂ, коет значи обичам те на гурмукхи, ама не мога да го кажа, щото ония имат много придихания. -
Квазар, познай кой е написал това: „Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския“...
-
@ Квазар (DIMO)
Те и руснаците това казват – че сме били неблагодарни. -
admiral (Олег): Е, че то от време оно е все така било! !
-
@ Bezzhichen (Безжичен)
Прави като мен – аз съм наполовина фил/фоб.
Руснаците да стоят по-далеч от мен, но против рускините нищо нямам. -
Приятен и забавен разказ.
Винаги много са ме дразнили руските управленци и управници, и техните великоимперски амбиции, както и самомнението, високомерието, чувството за непогрешимост, желанието да наставляват околните пак на тези управленци, даже и да е "управител" на селски к.н..ф и той със самочувствието на император... И не ги долюбвам хич, ама хич... Достатъчно е да се прочете Великият българин Раковски, за да е ясно защо.
Но иначе учих и зная руски - много книги, особено технически, са ми помогнали да се справям, все пак всеки език е инструмент за общуване и разбирателство - макар и използван и експлоатиран за политически цели, по същността си езикът, който и да е той, не е политически феномен, мисля... -
Хареса ми .
-
Хареса ми!
-
Усмихна ме.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
