stef_bobi (Яна)
37 1179
10.11.2009 г., 0:03 ч.

Рядка блондинка 

  Проза » Други
1359 0 13
1 мин за четене

Очите ми са сини, а зрението ми е слабо. Нося очила. Розови. С инициали- „Р. Б.„.

Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:

-         Рядка блондинка... Що за въпрос...

Нима не виждат, че съм руса и  съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на масата и обема на интелигентността.

Такава съм си. Слънчева и безгранична. Не знам каква щях да съм, ако бях нормалната жена и примeрната съпруга.

Денят ми преминава в грижи за другите, непознатите, техните проблеми и несподелените им любови...

При мен всичко е нормално. Никой не ме понася, защото нямам любим. Не, че не искам. Просто е далече... Много е зает. Работи. Навярно развива други не-чужди потребности и овладява непознати, но близки езици...

При него вали сняг, а при мен е истинска златна есен. Със закъсняла топлота и дълги слънчеви лъчи.

Събирам ги. Искам да запазя всяка частица, да я  скрия в най-дълбокия си джоб и да подаря подскачащия и най-нетърпеливия квант светлина и топлина при завръщането му. Ще му преведа енергията и любовта на всички познати и непознати езици.

Странно ще ме гледа. Аз ще се усмихна... Все пак съм „Рядка Блондинка”.

И обичам, дори през граница.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??