Рядка блондинка
Очите ми са сини, а зрението ми е слабо. Нося очила. Розови. С инициали- „Р. Б.„.
Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:
- Рядка блондинка... Що за въпрос...
Нима не виждат, че съм руса и съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на масата и обема на интелигентността.
Такава съм си. Слънчева и безгранична. Не знам каква щях да съм, ако бях нормалната жена и примeрната съпруга.
Денят ми преминава в грижи за другите, непознатите, техните проблеми и несподелените им любови...
При мен всичко е нормално. Никой не ме понася, защото нямам любим. Не, че не искам. Просто е далече... Много е зает. Работи. Навярно развива други не-чужди потребности и овладява непознати, но близки езици...
При него вали сняг, а при мен е истинска златна есен. Със закъсняла топлота и дълги слънчеви лъчи.
Събирам ги. Искам да запазя всяка частица, да я скрия в най-дълбокия си джоб и да подаря подскачащия и най-нетърпеливия квант светлина и топлина при завръщането му. Ще му преведа енергията и любовта на всички познати и непознати езици.
Странно ще ме гледа. Аз ще се усмихна... Все пак съм „Рядка Блондинка”.
И обичам, дори през граница.
© Яна All rights reserved.
