ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 305
9.09.2020 г., 0:04 ч.

С аромат на лавандула 

  Проза » Разкази
654 0 4
1 мин за четене

- Почакай! – затичах се след нея. 

Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм : 

- Не излизам с непознати. 

Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса. 

Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… 

- Променила си се… 

Тя не каза нищо, но извади цигара. 

- Искаш ли? 

- Отказах ги. 

- Виж ти… 

Приближих се леко до нея. Усещах приятния аромат на лавандула, но от него въздухът не ставаше по-лек като преди… 

- Трябва да вървя. – загърна се с шала, сякаш за да се предпази от студа в сърцето си и стана. 

- Може ли да те изпратя? 

Тя не отговори, но все пак ми позволи да го направя. 

Исках да и разкажа за нелепия начин, по който ме уволниха от работата. Както и за боя, който изядох заради старите подвизи със съседката. Може би дори и за новата картина, която нарисувах. Но единственото, което споделих с нея, беше тишината. 

Когато стигнахме до хижата, не издържах и я хванах за ръката. Тези нежни длани... 

- Съжалявам за всичко… 

Тя ме погледна. Очите и за първи път тази вечер пробляснаха… 

В този момент вратата се отвори от някакъв мъж. 

- Хайде, скъпа. Да знаеш откога те чакам…

© Есенен блян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??