Малко след десет сутринта, час преди бързият от София за Горна да профучи по важния Четвърти, гарата се бе опразнила. Тълпа пъстра и многолика се бе изсипала от последния влак и вече се разтъпкваше по алеите в парка. Пред входа гърмеше духов оркестър. Огромен транспарант с надпис "Честито Гергьовден" се мъдреше току над главата на диригента, който, уверен в своята гениалност, редуваше военен марш с цигански кючек. До изкуственото езерце се извисяваше шарено виенско колело, а до него, под сенките на акациите, места бяха заели стрелбища, няколко сергии с лъскави дрънкулки, сладоледчии и семкаджии. Изклепани със захарен памук хлапета се гонеха из навалицата, ухаеше на скара, а жонгльор гълташе саби фрингии и карловски ножове. Тумба момичета се кикотеха високо и демонстрираха самочувствие и пренебрежение пред изпосталелите ергени от близката Пецова махала, които жадно ги изпиваха с очи, надигайки бутилки бира.
– Глей-глей-глей! Тц, тц... тц! Виж ù пазвата на тая! - смушваха се един друг, с ...