Сама
Понякога, когато остана сама в нощта, започва да ме мъчи мисълта, че аз съм сама в света, че никой не ме разбера, на никого не му пука за мен. Но това дали е вярно? Всеки си има трудни моменти и всеки се чувства така понякога. Но защо това ми се случва постоянно? При мен идват хора, които казват: "Не плачи, не тъжи!", но аз не знам какви са тези хора и какво правят тук. Изведнъж до мен идва човек, когото познавам и ми казва: "Поплачи си, ще ти мине!" И си отива и аз отново оставам сама. Посягам към ножа - единственото ми спасение. Спасение, търсено от началото на живота ми. Спасение, което ще ми донесе нужното ми в момента спокойствие. Ножът бавно се плъзга по ръката ми и от там бликва нежната живителна течност, която ме поддържа жива. Течността, която тече в цялото ми тяло и която гледам как изтича от живия ми труп. Стоя в локва кръв и си мисля за теб, мисля си, ако ме беше видял така, дали щеше да си заминеш, или щеше да останеш при мен, да опра глава на твоето рамо и да те почувствам близък до мен. Мисля това и усещам как тялото ми отслабва и виждам локвата, в която лежа, как расте... Дано открия щастието някъде другаде, защото на Земята не успях!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Всички права запазени