7.07.2010 г., 11:03

Само неискренността се възмущава

1.4K 0 1

Да търсиш първо грешката в себе си е страст да я откриеш в крайна сметка у някой друг.

Ние търсим грешката първо в себе си, за да може по-скоро да се успокоим, че тя не е у нас.

Да търсиш грешката първо в себе си е превантивна форма за защита срещу обвинения, които вместо да посрещаш, самият ти би могъл чудесно да използваш.
----
Да откриеш грешката у себе си е най-здравословният начин да се освободиш от съмнението, че тя може и да не е у теб.

Всеки, който повтори грешка, която по-рано е открил у себе си, не е откривал нищо; било е само куртоазията да я търси първо в себе си.

Най-страшното наказание за допуснатата грешка е творческото усилие тя да не бъде повторена.
----
Ако забелязваш навсякъде несправедливостите на живота, ти си развил най-мерзкото чувство – чувството за несправедливост.

Светът е несправедлив за ония, които възнамеряват да действат несправедливо.

Няма нищо по-справедливо от несправедливостта, с която съдбата се отнася към човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едуард Кехецикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Те, афоризмите, нали, това казват: справедливостта е субективна, а не както обичайно и автоматично се смята, че е самоясна (жалко, аз толкова се старах да илюстрирам точно тая конструкция).

    Иначе благодаря, че ми изясни значението на софизма; ние, в нашия клас, това не го знаехме.

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...