1. Пустинята
Стикс се изкачи с мъка по мекия пясък към върха на дюната, но веднъж горе можеше да погледна назад към Клетката и усети лек прилив на свобода, когато видя колко е далече. Сградата сияеше като пътеводна звезда в тъмнината, но затворените в нея едва ли намираха за светлина онова, което ги бе стегнало в стомана и бетон. Дори и светлината излизаше накъсана от решетките на прозорците, защото те за това и служеха – да не допускат нищо и никой навън.
Вътре беше света, казваха им, отвън дебнеше пустинята, а тя е враг. Хората трябва да стоят само вътре и нямат право да излизат навън, за да са в безопасност. Това бяха простите правила, които всеки знаеше - всеки от живеещите в Клетката, защото никой не знаеше със сигурност дали има живи хора отвън. Пазачите казваха, че и те живеят в нея и се смееха гръмогласно на тази шега. И постоянните обитатели смирено заспиваха в стаите си, изолирани един от друг, но все пак събрани под един и същи покрив.
Но Стикс обичаше да изпитва не само себ ...