51 min reading
1. Пустинята
Стикс се изкачи с мъка по мекия пясък към върха на дюната, но веднъж горе можеше да погледна назад към Клетката и усети лек прилив на свобода, когато видя колко е далече. Сградата сияеше като пътеводна звезда в тъмнината, но затворените в нея едва ли намираха за светлина онова, което ги бе стегнало в стомана и бетон. Дори и светлината излизаше накъсана от решетките на прозорците, защото те за това и служеха – да не допускат нищо и никой навън.
Вътре беше света, казваха им, отвън дебнеше пустинята, а тя е враг. Хората трябва да стоят само вътре и нямат право да излизат навън, за да са в безопасност. Това бяха простите правила, които всеки знаеше - всеки от живеещите в Клетката, защото никой не знаеше със сигурност дали има живи хора отвън. Пазачите казваха, че и те живеят в нея и се смееха гръмогласно на тази шега. И постоянните обитатели смирено заспиваха в стаите си, изолирани един от друг, но все пак събрани под един и същи покрив.
Но Стикс обичаше да изпитва не само себ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up