Понякога животът те кара да се чувстваш жив. Макар че поднася изпитания и неприятни изненади. Лили имаше свое любимо животинче, нарече го котето Сара. То бе малък котарак, черно-бял, пухкав, красив. Дадоха и го познати, защото имаха достатъчно домашни любимци.
Тя живееше сама, бе на 25 години и работеше като счетоводител към фирма. Изкарваше, колкото да плати наема и да има малко финанси до следващата заплата.
Родителите не и се месеха, а и живееха на село. По-големия и брат бе създал семейство, имаше три деца. Всеки с грижите си.
Влюби се Лили в котето, а то растеше с дни.
Възмъжа, стана котарак, залюби съседската котка.
Но момичето бе щастливо, когато го хранеше и галеше. Той бе прекрасен!
Саможива, нежна и деликатна Лили почти нямаше приятелки.
Не обичаше заведенията, обикновено след работа се прибираше вкъщи.
Не се поддаваше на чувствата към един колега, който поне десет пъти я канеше на кафе. Искаше да усеща аромата на Саро, защото тя бе то, а и казаха, че котето е женско.
Дните и ...