Сбогом
Преди година и половина ти ме обикна такава, каквато съм - ексцентрична, луда, различна, на настроения. Тогава не ти пречеше! Искаше ме такава, обичаше ме такава, вече не! А аз не съм се променила изобщо. Аз съм същото онова жизнерадостно момиче, което дойде с униформа и бели очила на първата ни среща. Аз съм същото момиче, което те обичаше толкова и плака за теб, когато беше далеч. Но тогава ми липсваше по-малко, отколкото сега. Сега си тук, но аз знам, че никога няма да бъдеш мой. И това ме убива. Всъщност то ме уби. За теб вече съм просто спомен, момичето, което даде всичко, за да си щастлив. Надявам се някой ден да се сещаш за мен с хубаво и да не забравяш, че каквато и да съм, аз бях ТВОЕТО момиче през цялото време, в което бяхме заедно. Сега искам да ти кажа "Сбогом", без да ме боли и без да плача, както плаках на автогарата, изпращайки те. Няма вече да повтарям на какво си ме научил и какво си ми дал. Вече всичко е минало. Аз продължавам живота си и само искрено се надявам някой ден да не съжаляваш за това, че не направи компромис за последен път. Сбогом!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Янева Всички права запазени
