Преди година и половина ти ме обикна такава, каквато съм - ексцентрична, луда, различна, на настроения. Тогава не ти пречеше! Искаше ме такава, обичаше ме такава, вече не! А аз не съм се променила изобщо. Аз съм същото онова жизнерадостно момиче, което дойде с униформа и бели очила на първата ни среща. Аз съм същото момиче, което те обичаше толкова и плака за теб, когато беше далеч. Но тогава ми липсваше по-малко, отколкото сега. Сега си тук, но аз знам, че никога няма да бъдеш мой. И това ме убива. Всъщност то ме уби. За теб вече съм просто спомен, момичето, което даде всичко, за да си щастлив. Надявам се някой ден да се сещаш за мен с хубаво и да не забравяш, че каквато и да съм, аз бях ТВОЕТО момиче през цялото време, в което бяхме заедно. Сега искам да ти кажа "Сбогом", без да ме боли и без да плача, както плаках на автогарата, изпращайки те. Няма вече да повтарям на какво си ме научил и какво си ми дал. Вече всичко е минало. Аз продължавам живота си и само искрено се надявам някой ден да не съжаляваш за това, че не направи компромис за последен път. Сбогом!