12.03.2020 г., 18:30 ч.

Сексът и блатото 

  Проза » Разкази
375 1 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

9 мин за четене


„Принудата сама по себе си носи наслада само в секса, в другите аспекти на живота е помия, безумно зло, което обгръща тялото като тиня...“
…Тази мисъл на една моя позната ми се въртеше в главата, докато самият аз се въртях около света. Да, бях пиян. Напоследък ми се случва по-често. Прокълнато уиски! Кара ме да се чувствам подреден и прилежен. В мислите си... Алкохолът дава предимство на позитивните ми настроения.
Иначе тя смята, че съм гадeн. Не успях да доразвия добрите си навици. Никой не им ръкопляскаше. Аплаузите действат като хормон на растежа. Гадните уж никой не ги харесва, а всички ги аплодират…
В града не карам кола. Днес един шофьор на такси ми сподели, че факторите за дълголетие са позитивните мисли и редовният секс. После изруга един, който караше в лявата лента и не му даваше път…
Пак свърши. Това, че съм пиян, не означава, че съм безчувствен. Напротив – сетивата ми се изострят. Само някои… Направи ми добро впечатление. Доброто пиянство те прави симпатичен, когато си арогантен. Нямам представа оргазмите, които ми споделяше, на какво и кого бяха рожба – на любовта ù към мен или на омразата към него. На моята възраст, когато финалът на младостта облизва мъха по врата ми, съм разбрал, че щом всичко между двама е наред, сексът не струва. Тези, които ги устройва, просто в момента нямат база за сравнение. Голямо момче съм и знам, че нормалните неща са загуба на време. Такова нямах на разположение. Екзотиката в секса с един партньор не е дълголетна, но пък кой би искал да живее вечно на екзотичен остров…
Кожата ù беше наелектризирана и сякаш покрита със прашец от крилата на пеперуди. Държеше се все едно напълно подкрепя теорията ми за екзотиката в секса.

* * * * *

Прибрах се. Естествено, че не спеше. Когато си „болен от бяс“, клетките в тялото ти се превръщат в спринтьори. До леталния изход, разбира се…
Бях започнал да изтрезнявам. Лежеше на спалнята по корем. Тялото ù излъчваше крещящ неонов надпис: „Искам го обезобразен и после доказано мъртъв“. Трогателно възбуждащо е да обладаеш човека, който най-силно желае смъртта ти, но не му стиска лично да ти стане екзекутор. Предполагах, че и за нея е вълнуващо да прави секс с някого, когото иска да убие. Долу нормалността! Връзките рано или късно умират – но за предпочитане е да е с „пир по време на чума“.
Не разбирах кое поддържа безсънието ù – връзката ù с него или моята с другата. Тя знаеше за нея, но нямаше доказателства. Аз знаех за него, но тя не знаеше, че знам.
Бях чисто гол на спалнята до нея и докосвах кожата под бикините ù. Много ù се искаше да ми откаже. Все ми е тая защо не успяваше. Който обича да танцува, не се интересува от настроението на партньора. Добрият танцьор умее да предразположи неудачния партньор…
Изпадали ли сте в състоянието „като ще е гарга, да е рошава“? При мен е редовно. Тя така и така щеше да ми се отдаде, избираше поне да блести на дансинга…
Вероятно се разболявам – като дете не бях такъв. Само при мисълта, че друг я обладава, гледната ми точка към моите еротични фантазии с нея коренно се променяше. Добре ми се получаваше. Да не ми личи, че всичко знам. Чувал съм за жени, които симулират оргазъм. Ами аз книжката си не съм я взел със зубрене, а с практика… Беше невъзможно да ме заблуди. Тя го знаеше и не се и опитваше. Моите адмирации! Може и да искаше да ме обезобрази, може и да имаше основателна причина да го направи, но свърши по начин, по който очите ми за части от секундата смениха цвета си…

* * * * *

Прекрасно е да пътуваш. В подходяща компания. Кучето беше с мен. Отивахме за уикенда далече от града. Щях да бродя дълго, като изгубен. В колата имаше още трима – бяха ми безразлични, когато бях трезвен.

Беше мрачно и влажно. Стелеше се мъгла. Почувствах се като Хамлет… Другият мъж и двете жени не бяха в добро настроение. Заради липсата на слънце. Наивници, на светло лъсват пороците…
Къщата за гости беше страхотна. На два етажа. С огромна гостна, барбекю и прекрасен изглед. Останах на двора с кучето. Дишах дълбоко и се оглеждах. Нямаше и помен от лошите ми навици. Чували ли сте, че гадните сме големи романтици. Да, така е. Имах право на избор. Избрах да не влизам в къщата. Останалите щяха да разтоварят багажа и да приготвят нещо за ядене. Това щеше да ги ядоса още повече. Не знам защо. Те искаха да е слънчево, а аз – да е мрачно. Много са черногледи. Ако бяха обективни, ми дължаха извинение. Той спеше с жена ми и аз го знаех. Жена ми спеше с него и смяташе, че аз не знам. Той не знаеше, че спя с жена му, а и жена му не знаеше, че той спи с моята. Жена му знаеше, че спя с моята, но не знаеше това, което тя предполага. Не знаеше и че мъжът ù прониква в моите тайни… Всичко това може ли да бъде равностойно на хилавите предположения на жена ми, че аз спя с другата?

Потънах навътре. В неизвестното, безкрайното, необятното и неизмеримото. Вървях и усещах как изтърканата ми кожа се свлича от тялото, като на някое влечуго. Останах гол. Безсърдечен към другите и толкова любвеобилен към себе си. Пуснах съзнанието си като черен гарван от тялото си. Видях го как се отдалечава нагоре. Малко преди да се скрие в реещата се мъгла, го видях да се превръща в бял гълъб. Кучето ми изскимтя от доволство…
Да, признавам си – бях пръв. Първи изневерих на жена ми. Е, и? После тя ми го върна и съблазни него. Слабакът се изкуши. Живеехме в една кооперация. На един етаж. Засичаха се твърде дълго – той и нейният парфюм. Не го харесвах. Не парфюма – мъжа. Защото му личеше, че ми завижда. Защото не можеше да бъде гаден като мен. Мекотело. Проникна в моето и животът му се осмисли. Спря да прониква обаче в жена си. Тя беше изтънчен ценител. Не се задоволяваше с копие на оригинала… Много кофти копие. Правя секс с нея не заради него. Никой от другите двама не знае, че всъщност с нея се познаваме отдавна. Били сме интимни, години преди да го срещне. Просто в момента си припомняме. Не. Констатираме разликата. Сега сме с различни тела, психика. Сега е по-добре.

* * * * *

На моменти смятам, че съм извратен. Затова напоследък често пия. Прокълнато уиски. Като съм пиян, по-вярно анализирам ситуацията. Какво да направя? Да го убия? Не, ще разваля всичко. Да зарежа жена ми, за да бъда с другата? Ще ми липсва виновният секс с нотки на насилие. Да зарежа другата? За нищо на света, тя дава всичко от себе си в тази конфигурация. Няма изход. Само избор.
Пак се опивам. Така го казвам, все едно съм пропаднал алкохолик. Нищо подобно! В добра физическа форма съм. За разлика от съвестта ми… Просто имам повод да не съм постоянно трезвен. Търся си състоянието.
И те се опиват. Камината гори. Прокрадват се усмивки. „Дистанционното“ е в мен. За нищо на света няма да „сменя канала“. Наблюдавам ги отстрани и леко „увеличавам звука“, за да ги чувам по-добре. Колко са забавни само!

* * * * *

Сънувам, че пак бродя. Никога не спирам. Сред скелети от спомени. Колко са много! Озъртам се наивно, като дете, сякаш ще ги заблудя, че не ги познавам. Та те са мои. Усмихват ми се. Не биха заменили гадния в мен за нищо на света. А и не могат. Никой не си избира родителите. Аз съм точен. Няма да ги дам за осиновяване или в дом. Няма да ги изоставя. Хубаво ми е. Всички на едно място. Рядко се събираме заедно. Животът ми е окомплектован – разкош. Чувствам се цял. Не тичам като луд да събирам парчетата.

Отварям очи, а моят четирикрак другар ме гледа и се прозява. В притъмнената гостна на голяма къща, наета за уикенда, ухае приятно. Камината догаря. Изправям се. Искам да се съблека и да си легна, преди да съм се разсънил. Така е най-сладко. Дори и най-гадните си имат любими неща. Качвам се по стълбите към спалнята. Сега осъзнавам, че съм бил в гостната. Идея нямам колко е часът. Другите вече спят. Завистливият смешник вероятно е поискал интимност от жена си. Хм… Бяха в добро настроение, може и да го е огряло. Едва ли. Пак ще е сърдит, а е неудобно да отскочи до жена ми.
– Гаден, да не би да ревнуваш?
– Едва ли…
Влизам в стаята. Хвърлям дрехите и си лягам. Ухае на парфюма ù, но слабо. Някакъв остатъчен аромат. Не ми се прави секс. Зверско! То няма и с кого. Очите ми са привикнали към тъмнината и не виждам силуета ù до мен. Протягам се. Сам съм в голямата спалня на красивата къща, наета за уикенда. Сякаш никога не ми се е приспивало. Надигам се и сядам в леглото. Минута за размисъл. Глупак! Давам ти само няколко секунди.
– Гаден, ти да не би да ревнуваш?
– Едва ли. Просто някой ще умре и толкоз, какво тук значи…
Излизам в коридора и тихо затварям вратата зад себе си. Около мен е тъмно, а в главата ми блещукат стадо гигантски светулки. Светлината убива…
В гостната се събудих сам, а в спалнята ми няма никого. Но аз съм жив… Напълно достатъчно, за да умрат трима. Имам достатъчно време, а наоколо няма жива душа. Ще ги заровя някъде, като тренировка за тонус във фитнеса.
– Гаден, да не би да ревнуваш?
– Едва ли. Просто не съм глупак.
– А ти какво правеше с тях….?
– Ти от кой отбор си?
– От твоя. Просто съм обективен.
Но е тихо…
Залепям ухото си до вратата на другата спалня. Пулсът ми не е пулс, а ядрен реактор. Прожектирам си наум как го удрям с юмруци в главата, докато тялото му притихва. После останалото…
Открехвам леко вратата и се оглеждам. В стаята догаря свещ. Завистливият е сам. Спи дълбоко. Спящ изглежда още по-неприятен. Пак се оглеждам. Случвало ми се е да пропусна детайли. Не, няма никого. Излизам в коридора. По-малко изнервен съм, но липсата на отговор ме е отрезвила.
Слизам надолу по стълбите по боксерки. Кучето пак се прозява. Оглеждам се в средата на голямата стая. Отстрани, до бара в кухнята, има врата. Може би и отговор. После дали ще да заспя?!
Приближавам и отново ме блъсва реактор с гъмжащи гигантски светулки. Макар и в малко по-различен нюанс. Разпознавам гласовете отвътре. Различавам ги, макар и да не съм ги чувал в дует. Слабак! Прииска ми се да не съм. Побутвам леко вратата. Неизбежно е неизбежно. Нещо по-силно се бута в мен. Друга спалня… А гласовете – по-ясни… Смъртоносно неустоими, като калории в гладуващо тяло с висок холестерол. Само двете са, коленичили една срещу друга. Не мисля, че сънуват. Или сънуват, че са сладоледи… Става ми топло. Направо горещо.
Понечвам да пристъпя навътре, но нещо друго, по-мощно ме спира. Да вляза при тях би било лесно, но да гледам отстрани е благодат. А смятах, че са прозрачни…
Присъствието ми не остава незабелязано. Отразяват ме с нещо като едва забележим тик. Никакъв жест.
Пристъпвам навътре и преди да потъна, дочувам глас, който бързо прогонвам.
– Гаден, дълбокото не е прозрачно…

 

© Константин К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не мисля, че нещо ново ще им покаже.
    Това-в стилистиката на разказа😏
    А иначе, прочетох с интерес. Даже се замислих толкова ли е лесно слабаците да спят с интересни жени. Разни расови котки. Но после си казах "едва ли. Тая игра се играе само в тази кооперация"
    Привет от мен !
  • Понякога думите прииждат на талази. Първото лице се харесва, ефектно е, и мъжкарско. Харесва се на дамите, мъжкарите нямат време за четене, така се предполага. Друга работа е да нямаш лице, да си разказвач и читателят сам да те търси. И да те намери сам.
Предложения
: ??:??