СЕЛСКАТА МУЗИКА

     Носят го!

Тук всички влизат пребледнели!

И тоя!

Я има, я няма трийсетина години.

     Двете момичета в бяло, събличат, преобличат, настаняват в леглото ...

Ни помръдва, ни шава, лежи, мълчи…

Пак двете момичета!

Разкопчават тук, разтварят там, бръснат тук, боцкат там и го изнесоха…

Мина час, мина по-вече…

Донесоха го! Прескочил трапа!

Разминал се! Имал още дни…

Лежи, не мърда, не вярва, не сваля очи от тавана…

До вечерта! Тогава проговори…

От далече бил, от село бил, само майка си имал, болнава си била, дошъл тук работа да търси…

Намерил, но сърцето не издържало!

И замълча!

По някое време, джисемчето му звънна, обърна се, взе го, заслуша се, отговаряше и заплака!

Плаче и говори:

- Пита ме, пита ме? Кога ще изляза от тук? Милата ми мама, пита, вярно ли е, кога ще се върна, да  и кажа, да идела, да изкара селската музика, да ме посрещнела…