12.06.2013 г., 8:30

Семеен хотел

868 0 1
1 мин за четене

СЕМЕЕН ХОТЕЛ

 

Дойде…

Приседна пред масата ми...

Измъкна от една чанта една скица…

И я сложи на масата!

Завъртя я, да я виждам добре и рече:

- Да ми направиш проект за къща!

Огледах скицата…

Огледах него…

И питам:

- Каква къща? Колко голяма? За колко хора?

И ми обяснява:

- Ти ще решиш колко ще е голяма! Ама да има седем спални, другото го прави как знаеш.

- Абе, ти нали къща искаше?

- Къща!

- Къща или хотел? С толкова спални!

- Толкова!

- И защо ти са толкова спални?

- Как защо? Една за мен и жената и другите за децата!

- И колко са те?

- Пет! И все момичета!

- И на всяко отделна стая?

- Ами момичета, знаеш ли дали кат пораснат, другаде ще отидат, дали друг ще доведат, та да има.

- Ами седмата стая за гости ли е?

- Не! Надяваме се да има и момче!

И си побъбрихме още за това-онова, и се разбрахме и си тръгна…

Ама преди да излезе през вратата, се обърна…

- Щях да забравя! Прави така проекта, че ако се наложи, да може още поне една стая да се прибави!

- Тя пък защо ти е?

- Абе, знае ли се! Може и шестото да е момиче!

И направих проект…

И го изградиха…

И стана къща за чудо и приказ…

И кога я откриха…

Що вино и ракия се изпиха…

Що радост беше!

Ама не разбрах, дали че къщата харесваха…

Дали, че не се налагаше да се разширява…

И осма стая да се добавя…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно разказче!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...