18.06.2024 г., 17:32 ч.

"Сенки и Светлина: Пътят на Игор" 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
192 0 0
6 мин за четене

Този разказ е оригинален и преведен от самия автор.

Глава 1: "Нощен гост"

Нощта в селото беше толкова тъмна, че изглеждаше, сякаш самият мрак се бе сгъстил до осезаема плътност. Мъглата се стелеше по земята, скривайки очертанията на старите колиби, скърцащите огради и обраслите пътеки. В тази тишина, нарушавана само от редкия вой на вятъра, стоеше старата къща на Игор. Дъбовите врати, скърцащите дъски и тъмните ъгли създаваха усещането, че сенките тук живеят собствен живот.

Игор беше свикнал с това. Той обичаше тази тишина, тези звуци на нощта, които станаха негови спътници в последните години. Тъмните тапети, дървените стени, тежките завеси – всичко това беше част от неговия свят, света на изгнаник на бесове.

Игор седеше зад масивната дървена маса, лицето му беше осветено само от треперещата светлина на свещите. На масата лежаха древни книги по демонология, амулети и разни видове билки. Той взе чаша водка, вдигна я, гледайки в празнотата, и произнесе:

– Е, за моето шибано здраве, – и изпих.

В неговия глас звучеше ирония и горчивина. Груб, но добър човек с тежко минало, той отдавна беше свикнал с самотата и тъмнината, които станаха негови постоянни спътници. Оставяйки чашата, той се върна към своята карта на селото, размишлявайки, къде следващата беда може да удари.

В това време Света седеше в своя градски апартамент, заобиколена от множество монитори. На екраните – изгледи на селото от различни ъгли. Света, умна и оптимистична, наблюдаваше действията на Игор и му подсказваше, когато беше необходимо.

– Ей, старче, ти още ли си жив? – разнесе се нейният глас по радиостанцията, прекъсвайки тишината.

– Жив съм, – отговори Игор, усмихвайки се. – Какво имаме по-нататък?

– По-нататък имаме баба Марфа, – каза Света, изучавайки поредния монитор. – Оплаква се от странни звуци в къщата. Изглежда, че някой е решил да си поиграе на криеница с нашата старица.

Игор въздъхна и се изправи. Неговият път към дома на Марфа преминаваше през тъмните, изоставени улици на селото. Местните жители го гледаха с подозрение и страх, разбирайки, с какво се занимава.

Селските улици бяха пълни със сенки и призраци от миналото. Игор, здраво стискайки своя амулет, крачеше уверено, знаейки, че всяко негово действие беше жизненоважно за тези хора. Той се приближи към дома на Марфа, почука на вратата и влезе.

Вътре цареше хаос. Разхвърляни вещи, тъмни ъгли, от които се чуваха шумове. Марфа го посрещна с изплашен поглед, разказвайки за странните явления. Игор кимна, разбирайки, че работата е сериозна.

– Е, бабо, – каза той, изваждайки своите инструменти. – Сега ще изгоним твоите нежелани гости.

Игор започна ритуала. Той застана в центъра на стаята, постави свещи и амулети по ъглите. Света наблюдаваше всичко през камерите, подсказвайки, ако нещо не вървеше както трябва.

– Тъмни сили, отидете далеч, Не ще имате тук вече мощ. Излезте от този дом, изчезнете, Светлина и мир тук върнете.

Свещите трепереха, пламъците сякаш се бореха с невидимата тъмнина. Игор продължаваше:

– В името на светлината, в името на силата, Нека бъдат разрушени вашите нишки. Зли духове, тук нямате място, Изчезнете далеч, не стойте на едно място.

Марфа се криеше в ъгъла, трепереща от страх, но с всяка дума на Игор усещаше как тъмнината отстъпва. Гласът му ставаше по-силен, по-твърд:

– Заклевам ви, тъмни духове, да си тръгнете, Завинаги далеч от този път. Нека светлина и добро се върнат отново, Чистота и мир, като древна любов.

Последните думи прозвучаха като удар на мълния. Внезапно всичко утихна. Тъмнината отстъпи, светлината на свещите стана по-ярка. Марфа, все още трепереща, но вече с надежда в очите, се приближи към Игор.

– Благодаря ти, добри човече, – прошепна тя.

Игор изтри потта от челото си и я погледна:

– Това ми е работата, бабо. Бъди здрава.

След напрегнатата борба Игор най-накрая изгони беса от дома на Марфа. Той излезе на улицата, осъзнавайки, че това е само началото.

– Браво, старче, – чу се гласът на Света. – Но напред ни чака още много работа, и не забравяй, че утре ще имаш махмурлук.

Игор се усмихна и тръгна към дома, разбирайки, че тяхната мисия едва започва.

 

ОРИГИНАЛ

Глава 1: "Ночной гость"

Ночь в деревне была настолько темной, что казалось, будто сам мрак сгустился до осязаемой густоты. Туман стелился по земле, скрывая очертания старых избушек, скрипучих заборов и заросших тропинок. В этой тишине, нарушаемой лишь редким воем ветра, стоял старый дом Игоря. Дубовые двери, скрипящие половицы и темные углы создавали ощущение, что тени здесь живут своей жизнью.

Игорь привык к этому. Он любил эту тишину, эти звуки ночи, которые стали его спутниками в последние годы. Темные обои, деревянные стены, тяжелые шторы – все это было частью его мира, мира изгнателя бесов.

Игорь сидел за массивным деревянным столом, его лицо было освещено только дрожащим светом свечей. На столе лежали древние книги по демонологии, амулеты и разного рода травы. Он взял рюмку водки, поднял ее, глядя в пустоту, и произнес:

– Ну, за мое гребанное здоровье, – и выпил.

В его голосе звучала ирония и горечь. Грубый, но добрый человек с тяжелым прошлым, он давно привык к одиночеству и тьме, которые стали его постоянными спутниками. Оставив рюмку, он вернулся к своей карте деревни, размышляя, где следующая беда может ударить.

В это время Света сидела в своей городской квартире, окруженная множеством мониторов. На экранах – виды деревни с различных углов. Света, умная и оптимистичная, наблюдала за действиями Игоря и подсказывала ему, когда это было необходимо.

– Эй, старик, ты там еще жив? – раздался ее голос по рации, прерывая тишину.

– Живее всех живых, – ответил Игорь, усмехнувшись. – Что там у нас дальше?

– Дальше у нас бабка Марфа, – сказала Света, изучая очередной монитор. – Жалуется на странные звуки в доме. Походу, кто-то решил поиграть в прятки с нашей старушкой.

Игорь вздохнул и поднялся. Его путь к дому Марфы пролегал через темные, заброшенные улицы деревни. Местные жители смотрели на него с подозрением и страхом, понимая, чем он занимается.

Деревенские улицы были полны теней и призраков прошлого. Игорь, крепко сжимая свой амулет, шагал уверенно, зная, что каждое его действие было жизненно важным для этих людей. Он подошел к дому Марфы, постучал в дверь и вошел.

Внутри царил хаос. Разбросанные вещи, темные углы, из которых доносились шорохи. Марфа встретила его испуганным взглядом, рассказывая о странных явлениях. Игорь кивнул, понимая, что дело серьезное.

– Ну что ж, бабка, – сказал он, доставая свои инструменты. – Сейчас будем выгонять твоих незваных гостей.

Игорь начал ритуал. Он встал в центр комнаты, поставил свечи и амулеты по углам. Света наблюдала за всем через камеры, подсказывая, если что-то шло не так.

– Темные силы, уходите прочь, Не будет вам здесь больше мощь. Выйдите из этого дома, сгиньте, Свет и покой сюда верните.

Свечи трепетали, огоньки словно боролись с невидимой тьмой. Игорь продолжал:

– Во имя света, во имя силы, Пусть будут разрушены ваши нити. Духи злые, вам здесь не место, Уходите прочь, не стойте на месте.

Марфа пряталась в углу, дрожа от страха, но с каждым словом Игоря чувствовала, как тьма отступает. Голос его становился громче, тверже:

– Заклинаю вас, духи темные, уйти, Навеки прочь с этого пути. Пусть свет и добро вернутся вновь, Чистота и покой, как древняя любовь.

Последние слова прозвучали как удар молнии. Внезапно все затихло. Тьма отступила, свет свечей стал ярче. Марфа, еще дрожа, но уже с надеждой в глазах, подошла к Игорю.

– Спасибо тебе, добрый человек, – прошептала она.

Игорь вытер пот со лба и посмотрел на нее:

– Это моя работа, бабка. Будь здорова.

После напряженной борьбы Игорь наконец-то изгнал беса из дома Марфы. Он вышел на улицу, осознавая, что это только начало.

– Молодец, старик, – послышался голос Светы. – Но впереди еще много работы, и не забудь, что завтра тебя ждет похмелье.

Игорь усмехнулся и отправился домой, понимая, что их миссия только начинается.

© Васил Морро Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??