1 мин за четене
– Ти как мислиш дали ние човеците сме специални? – отвърна поглед към мен и ме попита все едно й хрумна нещо.
– Какво имаш предвид специални? Всеки човек е различен – отговорих аз.
– Аз мисля, че всеки човек е създаден да извърши мисия на земята. Не мислиш ли, че има нещо по- голямо и велико от това просто да завършиш хубаво образование, да почнеш работа, да се ожениш и да имаш деца – говореше Валентина гледайки към небето, все едно виждаше нещо там, все едно милееше за далечния си дом.
– Може. Не съм мислил за това. Никой досега не ме питал такива неща – отвърнах не много уверено.
– Не че имам против това, да създадеш семейство, да се изучиш и т.н, но просто гледам хората и си казвам на себе си, дали го искам наистина. Дали искам да влезна в ограничението на позната комфортна зона? Дали това, което се очаква от мен е наистина моята същност и призвание?
Валентина Парадизова изглеждаше толкова сериозна в разсъжденията си на глас. За нея беше важно да открие призванието си, та то дори да ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация