– Ти как мислиш дали ние човеците сме специални? – отвърна поглед към мен и ме попита все едно й хрумна нещо.
– Какво имаш предвид специални? Всеки човек е различен – отговорих аз.
– Аз мисля, че всеки човек е създаден да извърши мисия на земята. Не мислиш ли, че има нещо по- голямо и велико от това просто да завършиш хубаво образование, да почнеш работа, да се ожениш и да имаш деца – говореше Валентина гледайки към небето, все едно виждаше нещо там, все едно милееше за далечния си дом.
– Може. Не съм мислил за това. Никой досега не ме питал такива неща – отвърнах не много уверено.
– Не че имам против това, да създадеш семейство, да се изучиш и т.н, но просто гледам хората и си казвам на себе си, дали го искам наистина. Дали искам да влезна в ограничението на позната комфортна зона? Дали това, което се очаква от мен е наистина моята същност и призвание?
Валентина Парадизова изглеждаше толкова сериозна в разсъжденията си на глас. За нея беше важно да открие призванието си, та то дори да ...