Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми каза той. Шарен, шарен, чак очите ме заболяват понякога...
- Аз нали не мога много да мърдам, стоя си тук и ги наблюдавам. Хората имам предвид. Млади и стари. Влюбени и самотници. Нерваци и непукисти. Богати или скитници. Всякакви... Ненормалните са най-нормални! - тъй да знаеш... За никъде не бързат и се радват на света! Ние - "нормалните" все бързаме... Да се чудиш закъде... Той вятърът и без туй не спира - къде по-силен, къде по-слаб - все движи въртележката... Дошли уж да се разходят, на морето и на парка да се полюбуват, а все сърдити - едни такива, ще се пръснат... Аааа..., точно като надути балони са - въздух под налягане... То аз и балони продавам, ама днес не съм ги надул, че вятъръ ...