Шарените въртележки

Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми каза той. Шарен, шарен, чак очите ме заболяват понякога...
- Аз нали не мога много да мърдам, стоя си тук и ги наблюдавам. Хората имам предвид. Млади и стари. Влюбени и самотници. Нерваци и непукисти. Богати или скитници. Всякакви... Ненормалните са най-нормални! - тъй да знаеш... За никъде не бързат и се радват  на света! Ние - "нормалните" все бързаме... Да се чудиш закъде... Той вятърът и без туй не спира - къде по-силен, къде по-слаб - все движи въртележката... Дошли уж да се разходят, на морето и на парка да се полюбуват, а все сърдити - едни такива, ще се пръснат... Аааа..., точно като надути балони са - въздух под налягане... То аз и балони продавам, ама днес не съм ги надул, че вятърът е силен... Ще ги спука!
- Ама приказката ми беше за хората... Едни вървят изправени, с вирната брадичка, а други - впили поглед в краката си, чак прегърбени. Ама и едните, и другите все същите проблеми имат - здраве, любов, пари... Пустите му пари! Объркаха тъй света, че днес и за здравето, и за любовта даже трябват. Ама важно е с какъв поглед гледаш на света... Дали гледаш напред или си навел главата. 
- Аз не се оплаквам... Имам си пристан! Може да я хулят България, ама аз най-много нея обичам. Знаменца също продавам... Ти да не мислиш, че все на тоз стол съм седял? Оооо, обиколих света аз... Моряк бях... Все се оплаквах, че нямам време за почивка. Е, сега имам... Тя Вселената чува и рано или късно изпълнява... 
- Търпението! То е разковничето! Като видя мъж и жена по улицата да се карат... подарявам им балон... Като видя да плаче дете - пак тъй... Най-щастлив съм усмихнати хора да гледам... 
- Ти ми слушаш брътвежите тука и мълчиш, само се усмихваш... Ето...и на теб един балон... Шарен!
Докато говорехме, въртележките се завъртяха многоо пъти. Човекът, когото чаках дойде, сбогувах се с бай Георги, пожелах му спорен ден, а балонът подарих на едно плачещо дете...

ЗримА