Ще помня винаги
ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ
на Росица Копукова с огромна признателност
Аз помня винаги доброто.
И злото помня в този грешен свят.
Два бряга длан към мен протягат -
на благост и на зла печал.
А между тях тече, тече реката -
житейската река от гъста кал.
Добрите с тази кал нов свят изграждат -
библейски корен Бог му е придал.
А лошите рушат - развалят всичко.
Те просто са слуги на Сатана.
Не стигат святост, винаги самички
и лягат грозни в мократа земя.
Затуй ще помня, Роси, добротата,
безкористната - чиста доброта,
която в словото ти е излята
и я раздаваш даром на света.
Достигна тя до мен и ме зарадва,
че има някой в този свят студен,
ръка протегнал ми сред толкова омраза,
за да опази моя стих свещен.
Посвещавам това стихотворение на г-жа Росица Копукова /rosiela/, която днес - 11 април 2021 година, представи част от моята интимна лирика в рубриката "Рано в неделя" на БНР-Хоризонт, отбелязвайки, че тези стихотворения са уникални в българската поезия.
Сърдечно ти благодаря, Роси! Това е второто представяне на мои стихотворения в БНР-Хоризонт, като и двете представяния са изцяло плод на топлото ти отношение към моето скромно поетично творчество. Бог да ти дава здраве, сили и вдъхновение, за да си винаги така добра и благородна като човек и да продължаваш да ни радваш с изключителната си поезия и творчество, като цяло. Амин!
А ето и избраните от Роси мои стихотворения, които тя прочете по Националното радио:
СЪН В МЪГЛАТА
Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.
Шептиш в ухото ми и чувствам се богат.
Защо те срещам в края на живота?
Така фатално, невиновно закъсня.
Почти достигнах изранен Голгота,
но оживявам в твоя детски смях.
Последно време - съдно, смъртоносно.
Прелитат вещици на злите си метли.
За мен си чудото до святост съдбоносно
и възвестено с първите петли.
Не ни е съдено с тела да се познаем. -
Сгъстява капки сивата мъгла.
Два силуета сме. Ръка подай ми -
да помня вечно, че до мене си била.
ПОД СВЕТЛИНАТА НА ВЕНЕРА
Под светлината нощна на Венера
копнея аз за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -
върховната и споделена тръпка...
Сънувам остров девствен в океана.
Вълни докосващи ни с бели длани.
А после малка и закътана поляна,
където стихнали сме замечтани.
Но днес е есен прежълтяваща и блудна.
Напомня тя за вечната раздяла.
Листа прощават се с короните безшумно.
Дървета губят лятната си цялост.
Самият бог поглежда албиносно
(безстрастно, със студено безразличие).
Неумолимо трупат високосност
безбройни мигове белязани с безличие...
Но втренчен в светлината на Венера,
копнея пак за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -
върховната и споделена тръпка.
НАПРАВИ МЕ ЩАСТЛИВ
НапрАви ме щастлив в единствен миг,
пред мен по-светла и от лунното сияние.
Очите омагьосани от твоя нежен лик
проглеждаха зад неизбродни разстояния.
Простих покварата на идващия ден,
на светлината от звездите, похитила
мистичното, в което съм докрай стаен,
заключеник на най-загадъчната сила.
Прераждам се от твоята възвишена любов
на най-далечната планета, неподвластна
на земното притегляне, на земния покров,
с безброй слънца, които никога не гаснат!
ОСТАНАХМЕ ЕДИН ВЪВ ДРУГ ЗАБИТИ
Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото
и под руини ще ни погребе света.
И страшната си тайна ще я носим,
като повито пеленаче на гърди.
То призрак е на глъхнещи въпроси,
но няма никога от плът да се роди.
Тъй близостта е двойно по-голяма -
ще бродят търсещи се нашите тела
сред този свят изваян от измама
и между спомени докосващи чела.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления! Изляти чувства! Силни думи! Нежна любов! Всичко в ритъма на
на твоята душа! Браво!! -
Поздравления, Младен!
-
Честито признание, Маестро!
Благодаря ти, че ме правиш съпричастна към красотата в своето творчество. Белязан си да бъдеш водач в тунела - с извисената, изтъкана от човеколюбие и любов поезия, извираща от мъдростта, която носиш!
Ти си явление! Бъди благословен! Благодаря ти! -
Успех, Младен!
-
Благодаря ви, скъпи приятели!
Дълбоко ме трогнахте с вниманието си, независимо от начина, по който го изразихте. Бъдете благословени! -
Поздравления, Младене! Несъмнено това е поредно заслужено признание за великолепните Ви стихове! С пожелание за вдъхновение и бъдещи още по-големи успехи!
-
Много се радвам да науча, приятелю! Сърдечни поздравления и пожелания за нови успехи!
-
Поздравления! Наслада за душата! Присъединявам се към по - долните коментари! Ще се радвам да ги чуя в ефир! Желая от сърце много успехи в бъдеще!
-
Поздравления и от мен, Младене! Безкрайно много се радвам, когато талантливи хора като теб биват забелязани и споделяни с българския народ! Това означава, че българската литература и в частност поезия не е мъртва, че тя все още се цени не само от единици, че има надежда за културата на България и изобщо за съвременния човек! А това го казвам защото до мен са достигали твърдения, че хората вече не четат, че вече няма култура или литература, неща, които предполагам всички са чували от тук от там... Великолепни стихове, и аз бих искал да ги чуя в ефира, ако имаш линк към техния прочит. 😊 Поздрав!
-
Поздрав и от мен, Младен! Прекрасна поезия, олицетворение на непреходната любов,радвам се от цялото си сърце, че по - широка публика се наслаждава на стиховете ти. То цялото ти творчество подлежи на аплодисменти! Пожелавам ти неспирно творчество и радост в живота!
-
Поздравления, Младене! Дай линк, за да се насладим и ние!
-
Поздравления за поредното представяне на стихотворенията ти в национален ефир, Младене! Поезията ти е непрестаннен стремеж към висините на любовта в нейното безкрайно небесно измерение! Благодаря ти, че насищаш душата ми с нея! Очаквам следващи поводи да ти честитим! Бог да те благославя и да одухотворява таланта ти, приятелю!
-
Браво, продължавай да пишеш все така хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Великолепна, извисена поезия!