5.06.2007 г., 0:17

Що време загубих да чекам прасето!

1.4K 0 18
 

                    Що време загубих да чекам прасето!


  На гости съм на баба на село. По телевизията дават запис на ски-спускане, финален слалом. Баба седи, върти се неспокойно  и по едно време се обажда: „Що стана, бе, Вени, от един час чекам да видим пусто прасе , а го нема." „Кое прасе, ма  бабо?" „Как кое? Все викат - по прасето, по прасето и аз чекам да го видя. Може да е некоя нова порода, та да река на баща ти да ми го намери, че наш`те свинки ептен изпусталяа." „Бабо-о, не стига, че не виждаш, ами и не чуваш! Хората казват, че по трасето се спуща някой си, там, дето карат ските." „Тю, да им се не види и езико, и намерата! Не си кажат като ората „по пато", ами аз седа да чекам да вида нихното прасе!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вероник!!!
  • Благодаря, Вили!!!
  • Баба ти е истински "документ"! Уникат! Разбирам от кого си "прихванала"!
  • АХ, КОЛКО ВИ ОТИВАТ УСМИВКИТЕ, САМО ДА ЗНАЕТЕ!!! А аз по прасето, по прасето и право дома! Исках да кажа по трасето, ама вие сте ми умнички, пък и не сте глухи...като...мен.
  • Страхотна си, Светле, отивам да спя и съм сигурна, че след три дози Светлана Лажова ще сънувам само хубави и усмихнати сънища. Благодаря ти!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...