5.06.2007 г., 0:17

Що време загубих да чекам прасето!

1.4K 0 18
 

                    Що време загубих да чекам прасето!


  На гости съм на баба на село. По телевизията дават запис на ски-спускане, финален слалом. Баба седи, върти се неспокойно  и по едно време се обажда: „Що стана, бе, Вени, от един час чекам да видим пусто прасе , а го нема." „Кое прасе, ма  бабо?" „Как кое? Все викат - по прасето, по прасето и аз чекам да го видя. Може да е некоя нова порода, та да река на баща ти да ми го намери, че наш`те свинки ептен изпусталяа." „Бабо-о, не стига, че не виждаш, ами и не чуваш! Хората казват, че по трасето се спуща някой си, там, дето карат ските." „Тю, да им се не види и езико, и намерата! Не си кажат като ората „по пато", ами аз седа да чекам да вида нихното прасе!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вероник!!!
  • Благодаря, Вили!!!
  • Баба ти е истински "документ"! Уникат! Разбирам от кого си "прихванала"!
  • АХ, КОЛКО ВИ ОТИВАТ УСМИВКИТЕ, САМО ДА ЗНАЕТЕ!!! А аз по прасето, по прасето и право дома! Исках да кажа по трасето, ама вие сте ми умнички, пък и не сте глухи...като...мен.
  • Страхотна си, Светле, отивам да спя и съм сигурна, че след три дози Светлана Лажова ще сънувам само хубави и усмихнати сънища. Благодаря ти!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...