Щрихи от едно лято 3

               Така и направихме. Седнахме на едни камънаци загледани в лунната пътека по водата.

Ръката й бе на бедрото ми.

- Петро, аз те попитах  за кирия Катерини, а ти не  - въздъхна тя - Знаеш ли, тя ми е леля и майка.

Преди години, като патриархално семейство, няколко таверни, кафенета, хотелчета са били семейна собственост. Баба била атинянка, дядо учил там, залюбили се и дошли тук , наследници на всички тези заведения. Мама била по-голямата сестра, омъжила се. Мъжът й бил много работлив човек, най-добрият рибар, имал голяма рибарска лодка и никога не се връщал без улов. И докато той бил из морето, мама тайно се любила с някакъв капитан от фериботите.Родила съм се аз. Хората шушукали

'' Яяя, един хваща риби .друг му сгада жената и му прави децата...'' . Така и не знам кой точно е баща ми. Майка и оня забягнали някъде, а ме оставила на ръцете на баба и леля Катерини.

Мъжът на майка, Ставро, излязал в открито море, появила се буря ли, какво ли, и не се върнал, намерили само разбитата му лодка. Леля така и не отиде да учи в Атина, не се и омъжи за да ме отгледа. Аз учих, завърших, сега работя. Жилището в Атина е наследствено на баба. А аз идвам да помагам тук, все пак ми е съвестно,...даже прехвърлих дяловете си от заведенията на леля Катерини, чувствам се много задължена към нея, към баба и дядо.

Петро, мога ли да те целуна, ей така необещаващо.

И  без да дочака ''да '' или ''не'', устните й се впиха в моите. Усещай ръчичката й да запрята полите на бялата ми тога, погали го нежно и се отдръпна.

- Имаш право, ще го урочасат ако го гледат без бялата тога...хайде да се прибираме, знам забутани улички, не искам мама-леля да ни види в бяли премяни.

А сутринта Катерини попита сериозно

- Е, какво видяхте снощи,... като искате лутро, ходи се когато няма никой.

Спогледахме се с Параскевия виновно и обещаващо.

Вечерта намерихме едно потайно местенце на Лутро Едипсос, тя  мълчаливо се съблече, помогна и на мен, дрехите ни се скупчиха едни върху други.

Луната огряваше с призрачната си светлина голите ни тела.

Несмело я попипнах, твърда моминска гръд, здрави рамени, учестено дишащи хълбоци и стройнии изваени бедра...Приседнахме така един до друг в прегръдка.

- Петро, знаеш ли - започна те нерешително

- Да знам, нямаме никакъв шанс двамата. Ти имаш мечта да заминеш за Америка ли, за Канада ли, да преуспееш,... как се казва, да сбъднеш американската си мечта,... а аз не искам да ти преча. Даже знаеш ли не искам и да се любим. Не се стряскай, не съм евнух, но защо и двамата да се надяваме на нещо помежду ни,... ти имаш време, по-младичка си и трябва да осъществиш мечтите си.

Стори ми се, че тя тихичко прихлипа и се притисна зиморничево в мен.

- Ех Петро, Петро - пророни Параскевия - Дали ще успея в Америка или само се самозалъгвам.

Останах още два дни с тях. Включвах се в работата из заведенията, разнасях по  клиенти стока с пикапчето, а вечер насядали тримата пред чаши с узо бъбрихме и се шегувахме.

            След месец изпратих Параскевия на летището, пожелах й успех и щастие, и ако има възможност да се обажда и да не ни забравя.

А аз като пътувах за България или се връщах , намирах време да се отбия  в Едипсос.

Кирия Катерини ме посрещаше винаги с усмивка, питах  и за  Параскевия

- Добре е - беше дежурният й отговор и се извръщаше настрани, може би да не видя насълзените й очи.

             Може и да ми се е сторило, но след заминаването на Параскевия за Сан Франсиско, кирия Катерини сякаш изгуби енергичността си, а само дежурната усмивка и любезност към курортистите.

- Кирия Катерини, нещо не ми харесвате, имате уморен вид. Имам още 15 дни отпуска, мога да остана да ти помогна без пари, само ще ходя на бани, е те и баните не ми трябват де, но нали трябва да имам оправдание за себе си. А ти да си починеш, да се разтовариш.

Тя се усмихна, пощипна ме по бузката

- Винаги си добре дошъл Петро, ще ми бъде приятно да сме заедно...

Е, колко му е 10-12 маси, около 40-50 стола, сутрин да измета или измия плочките, нови покривки.

После да подредя амбалажа, ако има стока да я внеса в хладилната стая.

След обяд ходех на плажа за час-два и помагах отново каквото ме накарат.

Измислих на всяка маса с посетители да запалваме ароматна свещ. Е, кой не обича уюта, добро обслужване, питиета и храна. Таверната беше пълна всяка вечер .

А после пийвахме по чаша бяло вино, тя набелязваше задачите за другия ден. Умело ръководеше персонала по заведенията си.

После всеки в стаята си...

- Петро - рече тя една вечер - Виждам, че си добро момче, но само толкова. Семеен ли си, защо си в Атина, винаги си усмихнат, приветлив

- Да бях семеен - махнах разсеяно с ръка, сякаш да пропъдя някаква досада - Бяхме още деца, когато гледахме деца. Бяхме студенти първи курс, неопитни, непознаващи любовта. Оженихме се. Децата две  момчета израстнаха наред с другите студентски деца. Вземахме си изпитите, дипломирахме се.

Беше много хубаво до оня инцидент...

Изплаших се. Една крачка в страни и уж удавям в алкохол мъката си, мога и да не изплувам.

Трябва да се стесирам и забравя,...ако работя в чужбина, нова работа, нов микроклимат и ще забравя лошото, ще имам нов стремеж да помагам на децата си. Гърция, винаги съм казвал е най-близо, добър климат, много българи работят тук и дойдох ...

Жена ми беше гимназиална учителка. И един ден се прибирали с колежка с колата й, банална катастрофа. Неадекватен младеж с висока скорост ги удря отзад, получава се така наречения камшичен удар, телапта вързани с колани към седалките, глава и шия свободни... От удара колата изхвръкнала на тротоара смачкана... Не можаха да ги спасят.

Осъдиха шофьора, и на 100 години да го осъдят, все тази, две жени ги няма и оставили невръстни деца. Ами с помоща на родителите успяхме да ги отгледаме... повече не съм се женил, по-точно не съм търсил да се женя. Децата порастват, разходите по тях също и дойдох в Атина на работа.

Работех усилено, издържах ги като студенти , завършиха и тръгнаха по своя път. Аз си останах тук, къде другаде да ходя,...колко вече над 10 години в Гърция, ще подмина скоро и четеридесетте...

- Четеридесет години, не изглеждаш на толкова, много по-млади момчета изглеждат по-отпуснати, по-уморени от живота - сякаш на себе си говореше Катерини - А аз не успях да го сторя,... не успях да се омъжа, не успях да имам деца, а съм на 38. Завърших  гимназия в Хания, имах ученическа любов, мечтаехме да учим в Университета в Лариса, но нещата се объркаха. Сестра ми се залюби с някакъв, избягаха с него незнайно къде. Оставиха на мама и татко Параскевия, баща й пък изчезна в бурното море. Не последвах приятеля си, разделихме се. Заех се с отглеждането на Параскевия, работех в хотелчето, в таверната ни, а бях толкова млада. Както спомена деца, а  да гледаме деца.

Имах само Параскевия, работех и живеех за нея. Апартамента в Агия Параскеви е наша  семейна собственост, близо до училището й. Зимно и учебно  време мама беше при нея, а лятото бяха тук.

После завърши Атинския университет, намери добра работа, но пощуря по Америка...

Аз съм й като сестра, леля, майка, но не исках да я разубеждавам, исках да е щастлива за себе си.

            Катерини говореше тихичко с нотка на съжаление. Погледът й блуждаеше из стаята, дали търсеше изгубеното.

следва..............