генек (Георги Коновски)
1856 13648
11.11.2022 г., 12:41 ч.

Щурав свят 

  Проза » Разкази
496 5 12
1 мин за четене

Изпращат ме да платя режийните. В пощата. Отпред – опашка. Пенсионери, нямащи доверие на банки и банкомати. То пък кой им има доверие, но… Необходимо зло…

Охраната пуска по петима пенсионерите и свободно хората за другия салон. Накъдето съм и аз.

Обаче, един дядка се обажда нервно:

- Ей, стой! – и към охранителя заповеднически - Що го пускаш? Да чака тук. И аз ще плащам, на двете опашки чакам…

В моя стил му обяснявам:

- Първо, на „ти“ говоря само с приятни и умни хора. Значи с Вас сме на друг тон. Второ, специалистите определят хората, едновременно вършещи две работи като „хора с двойнствено съзнание“. Или – шизофреници. Галено – шизики…

Опашката се смее, дядката бавно загрява – чак муцуната му почервенява, аз минавам покрай него и влизам…

хххх

В салона празно. Плащам и помолвам:

.- Погледнете ме, ако обичате…

Касиерката недоумяващо вперва очи във физиономията ми. Усмихвам се чаровно:

- Предайте, моля, усмивката на госпожа Маркова /колежка нейна, моя ученичка/…

И тя се усмихва, пита:

- От кого?

- А, - казвам небрежно – от един млад, красив, умен и много скромен младеж…

- мехът на двете жени зад стъклото ме съпровожда до входа, едната казва:

- Ами хубаво е сутрин малко да ни разведрят…

Браво, значи, на мен – поне едно добро дело свърших него ден…

хххх

 А дядката срещнах след малко по пътя. Отмина ме като турско гробище, зяпайки в облаците, и селям не даде…

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??