Щурав свят
Изпращат ме да платя режийните. В пощата. Отпред – опашка. Пенсионери, нямащи доверие на банки и банкомати. То пък кой им има доверие, но… Необходимо зло…
Охраната пуска по петима пенсионерите и свободно хората за другия салон. Накъдето съм и аз.
Обаче, един дядка се обажда нервно:
- Ей, стой! – и към охранителя заповеднически - Що го пускаш? Да чака тук. И аз ще плащам, на двете опашки чакам…
В моя стил му обяснявам:
- Първо, на „ти“ говоря само с приятни и умни хора. Значи с Вас сме на друг тон. Второ, специалистите определят хората, едновременно вършещи две работи като „хора с двойнствено съзнание“. Или – шизофреници. Галено – шизики…
Опашката се смее, дядката бавно загрява – чак муцуната му почервенява, аз минавам покрай него и влизам…
хххх
В салона празно. Плащам и помолвам:
.- Погледнете ме, ако обичате…
Касиерката недоумяващо вперва очи във физиономията ми. Усмихвам се чаровно:
- Предайте, моля, усмивката на госпожа Маркова /колежка нейна, моя ученичка/…
И тя се усмихва, пита:
- От кого?
- А, - казвам небрежно – от един млад, красив, умен и много скромен младеж…
- мехът на двете жени зад стъклото ме съпровожда до входа, едната казва:
- Ами хубаво е сутрин малко да ни разведрят…
Браво, значи, на мен – поне едно добро дело свърших него ден…
хххх
А дядката срещнах след малко по пътя. Отмина ме като турско гробище, зяпайки в облаците, и селям не даде…
© Георги Коновски All rights reserved.
на две опашки.. тук пък няма къде да идеш на такава опашка, а от срещата лице в лице, разбираш толкова много за лицето 
