Ирник
–Това е момичето ми! Давай, не спирай! Отново! И отново! И отново! Прекрасна си когато си бясна. Жалко, че нямам възможност да се изправя, за да се присъединя към теб.
–Не бива да се вълнувате, учителю. Слаб сте. Почивайте си и се възстановявайте. Аз ще се погрижа за него.
Можеше да се каже, че ми е оказана височайша чест. Главнокомандващата на сухопътните войски Вилемира Краева ме използваше за боксова круша няколко часа подред, задоволявайки жаждата за кръв и мъст на Михай Харлан, а може би и своята. Наставникът ѝ и неформален лидер на Либертия беше прикован към леглото си и напълно безпомощен. Намираше се в това състояние откакто извърших с него малката си "манипулация". Въпреки влошеното му здраве обаче гневът му към мен не стихваше, а се разгаряше с още по-голяма сила. Същото важеше и за мен. Затова се държах и нямах намерение по никакъв начин да им доставям удоволствието да видят страданията ми. До момента не бях издал и едничък звук.
Лицето ми бе напълно размазано от мощни ...