- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му всичко, на което бе способен и се радваше на всеки негов успех.
- Влизай вътре. - и се усмихна. – Защо не гледаш? Нещо си се умислил. Изморен ли си или влюбен?
Младежът се смути и нищо не отвърна.
- Да-а-а. Познах. Коя е?
Отново не получи отговор.
- Значи е сериозно. – засмя се възрастният човек. – А какво стана с работата. Имаш ли поръчки или може да ми помогнеш?
- За какво? За теб, маестро, винаги имам време.
- За карнавала ми поръчаха няколко фидела, но един от чираците се разболя и не смогвам.
- Добре, съгласен съм.
- Ще ти платя като на майстор. – подмигна маестрото.
- Ти ме научи на всичко и ще ти помогна и без да ми плащаш. ...