Силата на майчината любов
Такова си тръгна откакто се излюпи: хилаво и апатично. Щом майката или бащата се доближеха до гнездото, братчетата му го избутваха и дори стъпваха върху него, за да поемат с широко отворените си човчици храната. Я успееше нещо да лапне, я не. После си намери местенце в единия край на гнездото и докато другите мъници цвърчаха и обхождаха с неспокойни очи простора и въртяха глави във всички посоки като ветропоказатели като чакаха храница от мама и тате, лежеше кротко и мирно.
Мама усети, че нещо не е наред и винаги гледаше преди другите да са изпразнили човката ѝ да успее да му подаде нещичко.
Един ден тате Птичко ги избута от гнездото: урокът на живота - да ги подготвят за дългото пътуване на юг. Тупнаха изненадани на земята, отръскаха главици и инстинктивно започнаха да подскачат и разперват крила, да подхвърчат и подбутвани от мама и тате да се приберат обратно в гнездото, Урокът се повтори и следващите няколко дни, докато се научиха сами да се прибират в гнездото и още докато падаха от него да разперват крила и да не тупват като зрели круши.
Само Мънѝчка изоставаше - подскачаше, переше крилца, но не успяваше да стигне сама гнездото. Тате я гледаше строго и осъдително, не я виждаше как ще отлети с тях. Но мама упорито грижливо я сгушваше под крилото си и връщаше обратно.
Дойде денят. Всички птици бяха се скупчили на няколко околни стрехи и покриви и само чакаха знак от Водителя, за да тръгнат по дългия си неизменен път.
В гнездата оставаха само болните и немощни стари птици.
Изведнъж небето притъмня - ятото засенчи слънцето. То се изви в дъга докато се наместят всички и се присъедини някоя закъсняла птичка, и бавно потегли.
С последните изостана мама: на гърба си понесе Мънѝчка, сърце не ѝ даде да я остави в гнездото.
Първите няколко дни преход бяха леки: ятото не бързаше, циганското лято беше благосклонно и времето и вятърът помагаха на ятото да набере аванс. Когато спираха за нощувка или почивка, мама Птица гледаше винаги да нахрани Мънѝчка, и чак след това намираше и за себе си. Вечер я сгушваше под крилото си и заспиваха като една.
Една сутрин, когато ятото се прегрупираше за пътя си към слънцето, мама птица отново изчака Мънѝчка да се качи на гърба ѝ. След малко ятото се вдигна и бавно полетя. Изведнъж на мама ѝ олекна на гърба, и тя видя до себе си, редом с нея, да лети и Мъничка. Тате Птичко и братята ѝ долетяха и ги обкръжиха. Цялото семейство полетя заедно, в средата мама птица и Мънѝчка: то ги пазеше от вятъра и подкрепяше.
Слънцето се издигаше и ги зовеше към топлите страни, а едно гнездо остана празно да ги чака пролетта да се завърнат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
