Такова си тръгна откакто се излюпи: хилаво и апатично. Щом майката или бащата се доближеха до гнездото, братчетата му го избутваха и дори стъпваха върху него, за да поемат с широко отворените си човчици храната. Я успееше нещо да лапне, я не. После си намери местенце в единия край на гнездото и докато другите мъници цвърчаха и обхождаха с неспокойни очи простора и въртяха глави във всички посоки като ветропоказатели като чакаха храница от мама и тате, лежеше кротко и мирно.
Мама усети, че нещо не е наред и винаги гледаше преди другите да са изпразнили човката ѝ да успее да му подаде нещичко.
Един ден тате Птичко ги избута от гнездото: урокът на живота - да ги подготвят за дългото пътуване на юг. Тупнаха изненадани на земята, отръскаха главици и инстинктивно започнаха да подскачат и разперват крила, да подхвърчат и подбутвани от мама и тате да се приберат обратно в гнездото, Урокът се повтори и следващите няколко дни, докато се научиха сами да се прибират в гнездото и още докато падаха ...