1 мин за четене
- Ти си като мъж - каза той към Силуета, който се обличаше зад крилото на гардероба. - Идваш, свършваш и си отиваш.
- Какво друго очакваш, това е твоят дом.
Впрочем не беше. Беше на дъщеря му, Белгийката.
"Значи си забелязал!" - помисли си Силуета. - "Работя на 2-3 места, издържам семейството си, грижа се за всичко! Уморих се да съм мъж!..."
Само преди час всичко изглежаше слънчево и безоблачно. Докато той не заговори за Марчето. Звъняла му на два пъти вчера, разтревожена, да го пита как така ще води сульо и пульо на Малдивите! "Ти никога не си водил дъщеря си! Обади ми се детето разстроено, плаче...". Впрочем "детето" прехвърляше тридесетте. "Как не те е срам! Всяко лято ви водех някъде!" - чу го да казва в слушалката. Не било за нея, страх я било, че ще ощетя внуците.
Силуета недоумяваше; бизнесът в Белгия процъфтяваше, всяка година щерката правеше дълги круизи със собствената си яхта, а колкото до внуците...
- Какво право има тя да те пита, нали отдавна сте разведени? И защо изобщо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация