"Св. Константин и Елена" < 13.02.2007 > Късния следобед...
С всеки изминат метър усещаше вълнението и тръпката, всяка крачка го доближаваше до най-бленуваната прегръдка. Синята прегръдка. Представяше си всеки детайл от срещата, която бе бленувал вече толкова години. Когато доближи пясъка, събу синьо-лилавите си ботуши и нави дънките до колената. Първо левият му крак усети студа, а след това и десният се впи във февруарския пясък. През цялото време, докато ходеше към срещата гледаше в земята, а после в пясъка. Не искаше да погледне напред, без да се е подготвил. А за това трябваше да усети магията на момента със сърцето и душата си, докосвайки нежния пясък с голите си крака. Усещаше малките песъчинки между пръстите си и това го накара да изтръпне. Придаваше на момента сантиментална важност, която се бе превърнала в негова реалност, част от същността му. Все още не смееше да погледне напред. Наведе си и взе първата мидичка, която видя. Беше двойна мида. Бе чувал, че това е символ на любо ...