24.11.2022 г., 9:10

Синът

786 0 0
2 мин за четене



    Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Там бе работата му, а и всичко останало, което му осмисляе дните. Напоследък, той често си спомняше за неща и случки от детството си. Несъзнателно изникваха в съзнанието разговори с по - възрастни от него хора. И разбираше, че той следва без да иска техните съвети, които преди време е отричал. Един ден, Валери бе отново при баща си. Да го види и да му помогне, ако има нужда от това. Седнаха да вечерят. Стаята, в която бе отгледан му се струваше някак по-малка. Нямаше шум и хора в нея. Освен той и баща му. Малък телевизор, който бе с намален звук и само картината му даваше признаци, че има и друг свят, с други хора извън къщата. Валери се усмихна и каза:
- Бяхте прави едно време с майка. Каквото и да се сетя, когато съм в града се убеждавам, че сте го казвали за добро.
- Така е! - отговори бащата. - Ама кой да слуша. Дебела глава беше. Добре, че животът те грабна и влезе в пътя.
- Казвахте ми да залягам над книгите. Аз не. Казвахте ми да оставя игрите, че няма да ми избягат. Пак не слушах. А колко бели правехме с приятелите тогава! Сега разбирам тревогите ви и страховете. Ако бях със сегашните си разсъждения, но в онези години, колко ли щях да съм различен?
- Нямаше! - каза бащата. - И аз съм бил такъв като млад. Такива сме ние синовете. Каквото ни се казва никога не се вслушваме. И да ни бият. И да ни наказват. Няма. Трябва да го преживеем. Да изпитаме на гърбовете си грешките, които правим. И пак няма да си признаем, че някой е бил прав. Но пък ще си вземем поука и ще вървим напред. И да ти кажа, така трябва да бъде. Защото всеки върви по свой път. Някои не се поправят. Такъв им е пътят.
- Значи и ти си бил такъв.
- Да! - отговори бащата. - Така е, Валери! Синовете много обичат родителите си. Но разбират съветите им почти, когато са станали на техните години. Затова се изграждат и като силни мъже. Защото първо пробват по техния си начин, младежки буен. И след време осъзнават какво им е било говорено преди години. Аз съм сигурен, че ще дойде ден, когато и ти ще даваш съвети.
- Ще видим! - каза Валери.
- Ето, пак не вярваш. Синът си е син. Това е.
Двамата мъже се усмихнаха. Вечеряха и си спомняха за годините, в които в бащината къща имаше хора. За дадените и вече разбрани съвети.

Явор Перфанов
23.11.2022 г.
Г. Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...