2 мин за четене
Имаше красива, гъста, русолява коса, която с годините на места бе с бели къдрави букли, които я правеха сякаш още по хубава от преди десет години.
Очите, сини, проницателно наблюдавах изгрева.
Как силно желаеше този мъж!
Трепетно сърцето се вълнуваше подобно на морските вълни.
Засмя се тихо, когато чу как телефонът звъни.
-Да моля?
- Здравейте... Търся Сияна.
-Аз съм-каза бързо, а душата ликуваше.
-Ами, аз,... искам да те поканя да излезем тази вечер... Ако... си свободна.....
Сияна веднага се съгласи
-Добре, значи в 20 ч пред „Тортата“!
Имаше толкова време пред себе си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация