Пред Елена стоеше симпатичен мъж, може би малко по-възрастен от майка ѝ. Беше едър, а погледът му строг. Трябваше да каже нещо, но сякаш устата ѝ беше залепена. Не успя и едно добър ден да промълви. След известно неловко мълчание, мъжът попита:
- Да помогна с нещо? – гласът му беше топъл и приветлив, въпреки строгите очи.
- Не, всъщност да- започна несигурна Елена, като пребъркваше раницата си в опит да намери писмото- искам да ви покажа нещо… момент
- Благодаря, но ако промотирате продукт, още от сега ви казвам, че нямаме нужда. Благодаря ви много- мъжът понечи да затвори вратата, но Елена с бързината на котка успя да я задържи.
- Чакайте, става въпрос за едно писмо!
- Какво писмо?- мъжът беше учуден, а може би и леко раздразнен вече.
- Ето- подаде остарелия плик Елена и се вторачи в сбърчените му вежди. Непознатият взе писмото, а момичето можеше да се закълне, че видя една сянка да се спуска върху лицето му. Той внимателно прочете адреса, после извади картичката и с още по голямо ста ...