24.12.2007 г., 20:50 ч.

Скитане 

  Проза » Други
984 0 5
1 мин за четене
 

Сонорни ореоли над главата ми. С матово-копринен цвят.

Свещта в ръката ми се бори с разтапянето. И със сладникавия ванилов аромат.

Ще си предпиша слънце в сенките... и ще го зазидам. А гласът на душата ми прегракнал е... И шепне. Като воал във стихотворна форма.

Краката ми настъпват кристали. А аз ги мислех за бучки сняг.

Илюзиите винаги ме изкушават. Всъщност са копнежи. Изваяни. Лакирани. Създадени са поривно...

Пързалям се по стените на спомените. То е като твоята ръка, на сантиметър от кожата ми. Гали ме въздухът, предизвикан от движенията й, а не самата ръка.

Обичам импулсите. Като зараждаща се зора. Като път без довършване. Намекващ за брачна халка.

Обичам да тлея в моментите. И да живея в цвят на огън. Жълто-червено-оранжев, със синьо-лилави оттенъци, черно в дъното си и пламенно бяло на върха.

Нека да разчупим механизмите. Да загладим зъбчатите колела. Аз търсех спасение в спомените. А може би е трябвало да ги оставя на брега. Нека им се радва лятото. Аз ще пусна зимата в себе си. За да я харесам.

Събуждам се. А сякаш е прераждане. А може би се връщам при себе си. Къде скиташ, малка любопитна душа?

© Ралица Стоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Къде скиташ..." ?
    ...
  • "Аз ще пусна зимата в себе си. За да я харесам. "

    Прекрасно е !!!
  • Благодаря ти, Ани!
    И за всеки един коментар...
    Весели празници!
  • Скитам - там в незабравата. Обръщам спомените и ги харесвам. Прибирам от тях само пламенното-бяло. Другото го заравям. Зазиждам го, но не мога да го приспя. То се връща като бумеранг и плаче. Някой срещна сълзите ми и ги попи. После разцъфнах.

    Браво, Рали! Обичам да те чета. Е, малко отговорих на въпроса ти.
    Весели празници и много любов!
  • Много красиво ...Весели празници !
Предложения
: ??:??