Скъпи мой, Честър!
" Ние сме сами, абсолютно сами, на тази случайна планета. Сред всички форми на живот, които ни заобикалят, никой, освен кучето не е сключил съюз с нас!"
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ония бучащи чудовища премаза мама. Пред очите ни стана всичко- стояхме с братята ми до сами парка, в който се родихме и така хубаво ухаеше отсреща в онзи следобед, че... Мама не се стърпя и хукна натам. И тя бе забелязала, как някакъв човек изпусна на земята едно от ония вкусни неща, и не издържа...Не беше яла от дни, милата. Не видя как бучащия звяр изхвръкна зад завоя...
А ние стояхме в тревите с братята ми и гледахме неразбиращо. После те заскимтяха, а аз се престраших и приближих към нея. Побутнах я с муцунката си, но не ме погледна, не усетих топлия и език върху главичката си. В този момент едно друго чудовище едва не ме отнесе. Иначе,...да бях отишъл при нея. Както и да е, върнах се обратно и цяла вечер плакахме. Сега се чудя дали беше от глад или... от мъка, че мама ни изостави.
Познавам мъката, бъдете сигурни. Познавам я!
След дни братчетата ми започнаха да се присвиват, да се влачат по корем и ...Ох! Как плачеха само! Знаех, че нещо не е наред, гледаха ме с едни такива тъжни и...някак големи очи.
Събудих се една сутрин, побутнах ги с муцунката си, излаях няколко пъти, но не ме чуха. Стояха неподвижни, а аз цял ден чаках да ме погледнат. Накрая разбрах, че няма да ми обърнат внимание, че са станали като мама...Оставих ги под храста и се запътих към онова място- с прекрасните ухания. Засилих се и прекосих някак си между бучащите зверове.
Как хубаво миришеше отсреща!
Тогава видях онзи човек. Взе в ръцете си прекрасното благоухание и без малко да ме настъпи, щом понечи да тръгва. Устата ми се напълни със слюнка и преглътнах сухо...
Не знам как съм го гледал, но той се надвеси над мен и отчупи от вкуснотийката си. Пусна парчето пред мен и...Тъкмо да го захапя, зърнах, че някой приближава. Изсули се от близката ограда и приближи. Едно такова настръхнало и опърпано създание... Коте. Само. Като мен. И му отстъпих, ей, отдръпнах се, а то отнесе подаръка ми, изчезна.
В този момент усетих силните ръце на човека. Вдигна ме и ме понесе нанякъде. Миришеше на храна...И миризмата на якето му усетих. Хм! Сякаш я знаех от някъде, толкова позната ми се стори.
А той бързаше и не спираше да повтаря:
- Какво благородство, Боже! Да отстъпиш, да забравиш глада си...Каква чест!
Чест! Чест! Загнезди се в малкото ми кучешко съзнание тази дума. А моят покровител ме стисна в пазвата си и за пръв път ме нарече Честър.
Не можете да си представите какъв живот получих после!
Така нежно ме галеха ръцете на моят спасител, че сякаш усещах топлината на мама. А как ми говореше! Всъщност, в началото не разбирах думите му, само по тембъра на гласа му усещах добрината в тях.
И на едни непознати места ме заведе после, при някакви еднакви хора. Е, боцнаха ме няколко пъти и в началото се страхувах. Но, щом чуех гласа и усетех топлите ръце на човека дето ме приюти, забравях всичко, доверявах му се безусловно! Защото го обикнах. Ей!..От първия миг го усетих това чувство, още когато ме взе и засити глада ми.
Най- щастливите ми години бяха при този добър мъж. А какви игри имахме, какви разходки!
Само едно нещо не харесвах в него- че ставаше много тъжен понякога, милваше ме, а дума не отронваше. После вземаше някакъв багаж и с дни ме оставяше сам.
Тогава у дома идваха една жена и едно момче. Оставяха ми храна, но не ги харесвах, признавам си. Защото ме гледаха някак безразлично, студено. Мразеха ме! А момчето така ме изрита веднъж! Нарече ме помияр. И до ден- днешен се чудя с какво го бях заслужил. И какво значи да си помияр? Да получаваш храна, да обичаш...Това ли е? С моя покровител не сме правили подобни сметки. Никога! И никога няма да го забравя...Как слагаше длан върху главата ми и шепнеше:
- Скъпи мой, Честър! Приятелю! Колко много си приличаме с теб. Как осмисли живота ми! Благодаря ти!
Гледах го, премигвах насреща му, а той въздишаше тъжно:
- Да, приличаме си. И ти- сам, и аз- сам...Помагаме си в самотата.
Тъжни са ми тези спомени. Особено...Ох! Как плака веднъж. А аз се надигнах и близнах сълзите му. Но, всичко, всичко можех да понеса, само да не изчезваше на някъде за дни.
Последния път се върна много променен. Някак, много тънък ми се видя, щом се върна. После...После видях как пада козината от главата му.
Не е истина какво преживях, когато на разходката падна зад мен...Все едно видях мама... Наврях глава под дланта му, а той не ме погали. Подивях тогава! Разлаях се, после нададох вой... Никога до тогава не бях вил през живота си. Никога! И някак много бързо се стъмни този ден. После дойде бучащото чудовище и го взе. Отнесе го на нанякъде, а аз хукнах подире му. Доста далеч ми се стори, но не го изоставих. Цяла нощ стоях в сенките и чаках да се покаже...От тогава не съм го виждал. Само по миризмата на другия ден усетих, че го водят към нашия дом.
Много хора се събраха. Мълчаха всичките и никой не ми обърна внимание. Пък и... Защо ли ми трябваше някой да се занимава с мен?! Исках само да видя очите му, да го усетя...Моят спасител, моят приятел...
Към обяд всички тръгнаха нанякъде и ги последвах. Вървях най- отзад, но не си мислете, че като съм куче, не видях какво стана. Скриха приятеля ми под земята. И се разпръснаха. Тогава се осмелих и цяла нощ изкарах на пръстта. Над моя спасител. Защото го обичах, и винаги ще обичам. Аз, Честър, който не може да забрави добрината. И който е свестен, да знаете! И който никога няма да се отрече да обича...Е, не знам дали в този ми живот, но някога- сигурен съм!
Набикалях това място всеки ден, докато веднъж не стреляха по мен. Усетих болката, когато стрелата се заби в бута ми, после се събудих в клетка. Чух как лаят и дращят събратята ми в съседство, виждах ги как озверяват при вида на човек, но...Беше ми все едно, исках само да отида при моя спасител. Не беше за мен нито кучешкия живот, нито този сред другите човеци. Докато един ден не се появиха жената и момчето, които ми носеха храна...Познах ги, търсеха мен.
Нали ви споменах, че разбирам хората? И разгадах думите им, щом извадиха някакъв лист, показаха го и измърмориха, че такова било желанието на моя приятел- да ме вземат при себе си....Как се дърпах, щом ме изведоха навън. Не е истина, да знаете. По- добре да бях останал в клетката сред себеподобни, вместо вързан на синджир сред врагове. При това в двора на приятеля ми...Ех, ако можех да забраня всички клетки и вериги, тогава отново бих срещнал спасителя си.
Откакто ме взеха, вече не бях момчето на честта. Наричаха ме Черньо и се страхуваха от мен, защото съм едър и силен. Тъй понатрупах време на синджира, но не спирах да се сещам за онова място, на което скриха моят покровител, моят единствен истински приятел.
Една нощ пълната луна ми върна спомена за свобода и любов. Напънах се и скъсах проклетия синджир. Избягах!
Тъй силно исках да се отскубна, че едва после разбрах колко от кожата ми бе останала на веригата. И цяла нощ изкарах върху пръстта, която погълна спасителя ми. После заскитах, опиянен от свободата си. Свобода без любов,
дни, в които разбрах, че е по- ценно да бъдеш свободен, отколкото сит. Че е по- важно да оцелея, делейки със събратята си, или да гладувам, от колкото да се доверявам.
И си мислех, че съм подивял...До вчера, когато обикаляйки около реката, не чух един познат глас.
Лапите ми потъваха по мокрия бряг и оставяха дири- спомен за живота ми, пълен с низ от трудни стъпки в кучешката ми несрета.
Свободен и силен, бях псето, скъсало синджира, бях приятелят на спасителя си. Бях бездомникът, дочул човешки вик за помощ.
Скочих във водата. Здрави бяха още зъбите ми, впиха се в дрехата на момчето. Силни бяха мишците ми, гребейки към брега. Довлякох го до тинята и побягнах.
После го чух как хълца, а наоколо се изпълни с човешка глъч.
- Еееей, Черньоооо....Чеестъъъър!- доехтя до мен гласът на момчето.
Нямах време да се обърна, бързах към мястото, на което за последно оставих своя благодетел.
За миг забавих ход, а над мен луната ми напомни, че имам още малко време, преди да усетя топлината на онази прегръдка, която ми върна живота.
Ей! Ако ще срещна пак спасителя си, искам си го моя кучешки живот! Да знаете!
© Ивита Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Честито за първото място, очаквам новата тема
-
Благодаря ти, Иван! 🙂
-
Честито заслужено първо място, Ивита!
-
Юрка! Благодаря ти, приятелю! 🙂
-
Честито, Ивита! 😊
-
Скити, Акеми, благодаря ви момичета! 🙂
-
Честито, Иви. Пропуснала съм предизвикателството и то чудесен разказ, но сега наваксах. Заслужено първо място.
-
Иви, честито! Напълно заслужено е първото място!
-
Таничка! Благодаря ти за хубавите думи.❤️🌹
-
Иви, честито! Много хубав разказ! И много увлекателно написано!
-
Таничка, Ники, благодаря ви от сърце.❤️
Благодарност и на всички, които почувстваха близка историята на Честър и които подкрепиха моя герой и този разказ. Бъдете благословени, приятели! -
Честито, Иви!
Радвам ти се от сърце!💖💖💖 -
Радвам се, че разказът ти е спечелил първото място, Иве! Поздравления!
-
Люси! 🌹
-
Благодаря, Ивита. Радвам се, че съм след теб 😊🍾
-
Благодаря ти, Лорде! 🙂
Люси, благодаря. Честито и на теб.🙂 -
Честито първо място! Радвам се., 😊
-
Честито!
Най-добрият разказ за мен тук, а явно и за другите. -
Благодаря за отделеното време и хубавите думи, Танче!
Успешен и вдъхновен ден ти пожелавам! 🙂 -
Много силно ме разтърси този разказ! Успех от сърце, Иве!
-
Благодаря ти, Боре! 🌹❤️
Прегръдка! 🙂 -
Имам си до мен едно такова сърчице, като Честър. За това историята му ме развълнува, много. И заради увлекателният начин, по който я разказваш, Иви! Глас от мен и сърдечно ти желая успех! ❤✌
-
Благодаря ти за хубавите думи, Смути!
-
Напълно съгласна съм с Жени, свириш на тънките емоционални струни!
Браво, Иви, хубав, смислен и прочувствен разказ! Успех! -
Mitvans, благодаря ти за топлите думи, за времето, което отдели на моя герой, и от сърце ти желая много вдъхновение, здраве и щастие.🙂
Лина, винаги ми е била приятна твоята компания. Благодаря ти за вниманието и хубавия коментар,...за това, че съдбата на Честър те е докоснала.
Благодаря ви за любими и ви желая усмихнат, спокоен и много вдъхновен ден, приятели! 🙂❤️🍀 -
Глас от мен... И аз си преглъщам сълзите.
-
Браво Ивита! Твоя разказ ме докосна... Не намирам думи да изразя възхищението си от таланта, който имаш! Думите ти се леят като от извор! Само човек с голяма обичлива душа и сърце може да напише такова вълнуващо произведение! Такава любов на куче към човек, рядко се среща!
Давам ти глас и от сърце ти желая успех! -
Сърдечно благодаря, Емо!
Има толкова прекрасни неща, на които могат да ни научат четирикраките си приятели...И първото от тях е безусловната любов.
Успешен и усмихнат ден ти желая!🙂🍀 -
Много ми хареса, Ивита! Насълзиха ми се очите, докато четях.
Поздравления! -
Благодаря, че ме уважи, Люси!
Георги, радвам се, че те е докоснал. Благодаря ти за хубавите думи.
Ники, благодаря ти за пожеланието.
Гале, винаги намираш точните думи. Като се замисля...Права си.
Спокойна и прохладна вечер, приятели! -
Много добре разказана история! Истински живи и дишащи герои! Напомни ми за "Кащанка" на Чехов, може би защото посланието е такова – дълбока искрена и истинска човешка състрадателност. Поздравления! По мое скромно мнение, разказите ти за четириногите са най-сполучливи и най-прецизирани. Другите ти разкази, разбира се, са също много добри, но при тези има нещо, което е отвъд самия разказ! Магия!
-
Успех, Иви!
-
Глас!
Без колебание тук.
Докосна ме много този разказ, такива творби ми се четат, да наситят и въздуха с емоции, не да ги чета с интерес, колкото за брошура на Кауфланд.
Поздравявам те! -
Майсторски разказано, вълнува. Успех 😊
-
Благодаря ти, Юрка! 🙂
-
Понякога кучешкият живот е чудесен, и обратното. 👍 Успех, Ивита!
-
Мисля, че ако трябваше да избират, не биха предпочели нашия свят.
Благодаря ти за стойностния коментар, Лидка! -
Съдба, съдбата на подвластния. Домашните животни не живеят в своя свят, те живеят в света на човека. Човеци, бъдете добри към тях! Браво Иви! Още един повик за разбиране и доброта.
-
Благодаря ви Дани, Красе, Стойчо.
Приятно ме изненадахте.🙂
Пожелавам ви спорна, вдъхновена и много успешна нова седмица! -
Успех, Ивита!
Какво да се прави:"кучешко сърце"! -
Понякога си мисля, че се чудят какво толкова говорим помежду си като всичко е казано - в погледа, в жеста, в най-незабележимите движения, в уханието, в топлината и в студа... за какво точно са тези звуци като всичко е ясно...интересно влизане в образа на героя. За доверието е точно така. Успех ти желая!
-
Кучета имат по-големи сърца и от тях самите. Така е решила природата. Но не това е само идеята тук. Богатство е да изживяваш мисълта, да те обогатява и движи. Там, където светът се събира не може да е тихо, но тишината на погледа е космическа, когато го можеш. И световете надзъртат един в друг. Клас и успех Иви!
-
Наде!❤️Росене!🙂
Благодаря ви, приятели!
Този разказ в по- голямата си степен е породен от професионалната ми насоченост( не деформация) да помагам на онези същества, които не биха оцелели без нас, хората!
Ако можеха да говорят...
Благодаря ви! -
Колко е хубаво да си осиновен...
-
Успех, талантливке!
-
Благодаря ти, Скити!🌹❤️
-
Сви всяка част от мен...
Какво превъплащение... Уникална си! -
За това те харесвам, Жени- за смелостта да следваш гласа на разума!
Радвам се, че те срещнах.
Теб, и твоята неподражаема поезия!
Бъди благословена! С обич!❤️ -
Честна дума... свириш на тънките емоционални струни, Иве!
"... че е по- ценно да бъдеш свободен, отколкото сит" !!! Точно това го разбрах съвсем скоро по най-трудния, по най-омерзителния, по най-унизителния и нечовешки начин. Избрах свободата. Като твоят герой. Много добре знам как се късат окови... Част не само от плътта ти остава по тях... Не само...
Гласувах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Имаш поща.