11.
Пред входа стояха двама души – немлада жена и младеж. Подкрепяха други двамина, момиче и възрастен мъж...
И през мътното стъкло се виждаше – болни...
Наоколо сиво утро, лек дъждец, тих ветрец рошеше голите клони на дърветата в парка...
- Дойдоха преди малко – каза чичо Свилен, изправен до лявата колона на стълбището...
- Познавам ги – рече доктор Минчев – Васил беше агроном в нашето село, това е жена му. Синът помня като малък, а ето – с жена си е... И са болни...
- Опасно ли е? – попита класният – Това е най-важното – опасно ли е...
Докторът кимна.
- Няма да ви лъжа. Много е опасно...
- Ама отворете им, що ги държите на дъжда – извика Марга от горната площадка...
- Почакай малко, Марге – каза класният – Нека да видим... Много, много е рисковано...
Настъпи мълчание... ...