15.
Не мога да кажа, че започнахме да учим по-добре... Нито, че направихме нещо изключително, пробив в науката... Но старанието ни личеше. А и разбирахме защо учим...
Освен това, усетихме ценността на всеки от нас. Та кой знае дали тази Анка няма да е бъдещата велика откривателна на нови вълни в пространството... Или малките деца на Ангел дърводелеца – Красьо и Ленчето, няма да са бъдещите Аийнщайновци...
Точно тогава, в края на февруари, се случи нещо ужасно...
Цяла зима Трифон си беше траял. Тих, умълчан, само от време на време се озъбваше на Марга...
Една нощ...
Но подред...
Ние с Павлинка бяхме в малката спалня на апартамента ни, семейството на чичо Свилен заемаше голямата. Но обикновено спяхме в хола – имаше печка, можеше да се топлим. На високо бяхме, та чухме ставащото едва, когато загърмяха пушки...
Чичо Свилен пръв изхвърча – наметнал кожух, по анцуг. Спяхме почти облечени – зимата беше студена, а нямахме много дърва за разхищаване. Аз и Димчо изтичахме подире му, той ни блъсн ...