6.
Оказа се, че и класният е шетал из близките райони. И беше докарал с пазарска количка някои продукти, както и туби минерална вода. Плюс дрехи. Ризи, блузи, панталони, чорапи – ама много чорапи, че и няколко чифта обувки. Зимни при това...
- Градът е като разръчкан мравуняк – каза той – Хората или бягат, или се опитват някак си да компенсират страха с грабеж...
Погледнах го. Той ли го каза това? Той – който ни говореше за морал, за чест...
- Разбрах те – класният седна на стъпалата до моята количка – Но времето се промени, правилата се промениха. Може да си позволи скрупули човек, който има някакви възможности и шансове. Ние нямаме – освен, ако не забравим доста канони, за да оцелеем...
- Кои канони? Доколко да ги забравим? И докога? – изтръгна се от мен...
- Това е интересен въпрос. Но се боя, че няма отговор за него. Поне не сега. В момента най-важното е да се оцелее – въпреки всичко... Кое, мислиш, е най-важното да спасим сега?
- Жените... Децата... – казах, спомняйки си за филмит ...