12.01.2015 г., 0:10 ч.

Сладки приказки на кафе и едни кафяви очи 

  Проза » Други
948 0 1
4 мин за четене
- Малко съм притеснена - Стефани започна по този начин изповедта си пред своята най-добра приятелка и продължи - имам някакви симптоми, които ми приличат на някаква начална фаза на болест, чиято терминология ми е крайно непозната и бягам от нея с двеста, когато усетя, че се задава.
- Хм... това звучи интересно - коментира Лили - може ли да продължиш?
- Ами аз не съм сигурна какво точно ми има - каза Стефи и повдигна рамене сякаш се опитва да каже "не съм убедена, че и друг би могъл да ми каже".
- Температура имаш ли?
- Не, не...
- Някакви болки? - продължи да изброява Лили в опитите си да се направи на личен лекар на приятелката си и да разгадае какво има.
- Нямам.
- Добре, а какво усещаш?
- Пеперуди.
- Пеперуди ли? - учуди се момичето като започна да се притеснява, че приятелката ú наистина има нужда от лекарска помощ (психиатър, може би).
- Да, пеперуди. Много при това.
- Привиждат ти се пеперуди, така ли? - започна да нервничи Лили и да се пита какво се случва със Стефани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??