СЛАДОСТТА ОТ БОЛКАТА
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Направих крачка назад, светлината болезнено се впиваше в очите ми.
„Бягай!“ - повтори гласът в главата ми - „Луд ли си, човече? Бягай!“
Притворих очите си и потънах в светлината. Не чувах нищо друго, освен запъхтяното дишане на гласа в главата си. Краката ме боляха, не спирах да бягам вече няколко часа. Парещата болка в ходилата променяше ритъма си.
Всичко приключи, бързо, без увертюри. Гледах очите му, докато шантавото червено петно тръгна нагоре по ризата. Устните му увиснаха, сега вече симетрични. Долната, винаги преди това изкривена, сега намери липсващата хармония. Издаваше звук, подобен на хъркане. „Красноречие, нали това те правеше велик“ - завъртях ножа и леко повдигнах дръжката - „Го ...