Сладък сън на Карибите
-Пене да ти разкажа какъв сън сънувах нощес.
-А кажи де, весел ли беше или тъжен.
-Не беше нито весел, нито тъжен. Беше хубав.
-Че почвай да разказваш де. - Пенка отпи от кафенцето една тънка глътка, като познавач и се подготви да слуша.
-Та спя си аз сладко и изведнъж започвам да сънувам. Сънувам, Пене, че съм на плаж.
- Ти на плаж? С твоето кръвно?
- Слушай де. На плаж съм, ама съм под чадър. Изтегнала съм се в един шезлонг пред масичка. На масичката разпиляни листове. Ръкописът на "Пари . . ." До листовете бутилка в лед.
-Снеже, ама ти нали я завърши. Даже ми я даде, да я прочета.
-Абе на сън всичко сънува човек.
-А бутилката?- и Пенка се подготви да напомни колко вреден е алкохола за здравословното състояние, в което се намира приятелката й.
-Какво бутилката? Сок, Пене, сок от ананаси.
- Аха, е добре. И какво? - и Пенето пак отпи от кафенцето.
-Седя си аз на плажа, под чадъра, оглеждам се. На плаж съм, ама това не е нашето море, Черното. Не виждам хорска тъпкавица, човек до човека, хавлия до хавлия.
Там където свършва пясъка-едни храсти, едни дървета, една зеленина и спокойствие. И само тук-таме между зеленото проблясва я прозорец, я крайче на веранда. Абе не е това нашето море с пренаселените брегове отрупани с огромно количество постройки. И докато разсъждавах как така успяхме да съсипем това, което от Бога ни беше дадено, към мен се приближи група - мъже и жени. Хубави Пене, хубави, весели, усмихнати и голи.
-Как така голи? - и Пенка зяпна учудена.
-Така, голи. И мъжете и жените с препаски на кръста, а на вратовете им огърлици от цветя. Красиви цветя. Загледах ги. Орхидеи.
-Ама съвсем ли нямаха друго по себе си.
-Че защо им е друго. Там беше много топло. Като ги видях веднага разбрах, че съм на Карибите. Как съм попаднала там-не знам. Сигурно със самолет. Та гледам ги аз карибците - едни къдрокоси, едни мургави.
-Как няма да са мургави, на онова слънце. И какво?
-Какво? Приближават ме с очарователни усмивки и сочат нещо зад мен. А карибките танцуват, пеят някакви техни песни и ме канят да тръгна с тях там където сочат мъжете. В първия момент бях готова да тръгна. Стой! Чакай, Снеже! Как ще тръгнеш с непознати хора? Обърнах се да погледна какво сочат зад гърба ми. Е тогава. . .
-Какво, какво видя тогава?
-Там на края на пясъка нещо като кафене. Чадъри, масички. До една от масичките изправен, нещо като плакат, от тези дето ги носят по протестните демонстрации. А на плаката, на чист български език написано: Сборен пункт на групата на Откровениците.
-А така де! Че как са се намерили чак там Откровениците? Толкова далече. Нямаше ли някъде по-наблизо плаж да си демонстрират прелестите?
-Не знам, Пене. В първия момент и аз така си помислих, ама да ме питаш и мене, какво правех и аз там. Нямаше ли къде по-наблизо да се изтегна на шезлонга
-И какво? Срещна ли се с тях?
-Пене, ти добре ме познаваш. Знаеш, че аз съм деликатен човек и щом не са ме поканили в групата, няма да им се натрапвам. Ама някак си много приятно ми стана като ги видях.
-И какво?
-Какво ? Събудих се.
-А разказа ли на Веско къде си ходила насън?
-Да бе! Та да вземе да се разсърди, че не съм взела и него. Я ми кажи, хареса ли ти кафето ми?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Врачовска Всички права запазени
