Feb 5, 2015, 1:22 AM

Сладък сън на Карибите 

  Prose » Narratives
906 0 6
3 мин reading

     -Пене да ти разкажа какъв сън сънувах нощес.

     -А кажи де, весел ли беше или тъжен.

     -Не беше нито весел, нито тъжен. Беше хубав.

     -Че почвай да разказваш де. - Пенка отпи от кафенцето една тънка глътка, като познавач и се подготви да слуша.

     -Та спя си аз сладко и изведнъж започвам да сънувам. Сънувам, Пене, че съм на плаж.

     - Ти на плаж? С твоето кръвно?

     - Слушай де. На плаж съм, ама съм под чадър. Изтегнала съм се в един шезлонг пред масичка. На масичката разпиляни листове. Ръкописът на "Пари . . ." До листовете бутилка в лед.

     -Снеже, ама ти нали я завърши. Даже ми я даде, да я прочета.

     -Абе на сън всичко сънува човек.

     -А бутилката?- и Пенка се подготви да напомни колко вреден е алкохола за здравословното  състояние, в което се намира приятелката й.

      -Какво бутилката? Сок, Пене, сок от ананаси.

      - Аха, е добре. И какво? - и Пенето пак отпи от кафенцето.

     -Седя си аз на плажа, под чадъра, оглеждам се. На плаж съм, ама това не е нашето море, Черното. Не виждам хорска тъпкавица, човек до човека, хавлия до хавлия. 

      Там където свършва пясъка-едни храсти, едни дървета, една зеленина и спокойствие. И само тук-таме между зеленото проблясва я прозорец, я крайче на веранда. Абе не е това нашето море с пренаселените брегове отрупани с огромно количество постройки. И докато разсъждавах как така успяхме да съсипем това, което  от Бога ни беше дадено, към мен се приближи група - мъже и жени. Хубави Пене, хубави, весели, усмихнати и голи.

     -Как така голи? - и Пенка зяпна учудена.

     -Така, голи. И мъжете и жените с препаски на кръста, а на вратовете им огърлици от цветя. Красиви цветя. Загледах ги. Орхидеи. 

    -Ама съвсем ли нямаха друго по себе си.

     -Че защо им е друго. Там беше много топло. Като ги видях веднага разбрах, че съм на Карибите. Как съм попаднала там-не знам. Сигурно със самолет. Та гледам ги аз карибците - едни къдрокоси, едни мургави.

     -Как няма да са мургави, на онова слънце. И какво?

     -Какво? Приближават ме с очарователни усмивки и сочат нещо зад мен. А карибките танцуват, пеят някакви техни песни и ме канят да тръгна с тях там където сочат мъжете. В първия момент бях готова да тръгна. Стой! Чакай, Снеже! Как ще тръгнеш с непознати хора? Обърнах се да погледна какво сочат зад гърба ми. Е тогава. . .

     -Какво, какво видя тогава?

     -Там на края на пясъка нещо като кафене. Чадъри, масички. До една от масичките изправен, нещо като плакат, от тези дето ги носят по протестните демонстрации. А на плаката, на чист български език написано: Сборен пункт на групата на Откровениците.

     -А така де! Че как са се намерили чак там Откровениците? Толкова далече. Нямаше ли някъде по-наблизо плаж да си демонстрират прелестите?

     -Не знам, Пене. В първия момент и аз така си помислих, ама да ме питаш и мене, какво правех и аз там. Нямаше ли къде по-наблизо да се изтегна на шезлонга

     -И какво? Срещна ли се с тях?

     -Пене, ти добре ме познаваш. Знаеш, че аз съм деликатен човек и щом не са ме поканили в групата, няма да им се натрапвам. Ама някак си много приятно ми стана като ги видях.

     -И какво?

     -Какво ? Събудих се.

     -А разказа ли на Веско къде си ходила насън?

     -Да бе! Та да вземе да се разсърди, че не съм взела и него. Я ми кажи, хареса ли ти кафето ми?

      

© Снежана Врачовска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Карибите се оказаха плаж голям. За всяка поетеса палма, шезлонг и мулат. Условието е приключески дух и луд мерак
  • Снеже, добре дошла на Карибите. Официално те каня, като най-нахален. То аз се изпъмпулих там непоканен ама аз съм си такъв. Видях, че на Симо му се ходи и се втурнах да го вписвам, а покрай него и себе си. Нали знаеш как идва българина на банкет. Без покана но за сметка на това с приятел. Един или двама или повече разлика няма. Поканата е от мен!
  • До Ирен- експресна поща!!!
    ===========================
    Настроението го имам
    - номер едно по значение!
    Бански -
    аз съм демоде-цяло трико с деколте.
    Май пропуснах за хартията.
    А не може ли с лап-топата
    Пиша ли на лист хартия, с мойта бабе- залисия,
    все от себе си ще скрия
    я последния шедьовър,
    я поредна смехория.
    Чакайте ме! Тръгвам! Тръгв-а-а-а-м!
  • Снеже, да ти кажа -
    хайде стягай си багажа!
    Тръгваме и ние на Карибско приключение -
    трябва - бански, лист, молив и прекрасно настроение!
  • Таня, а дано де,че от нашето Черноморие, такова каквото го помним ние по-възрастните, май нищо не остана.
  • Тъй като гледам, скоро ще ги завладеем... Карибите де
Random works
: ??:??