Сламената фея
Тя беше елхова играчка. Имаше алена сламена рокля с голяма златна панделка, златни коси, черни очи, малки изящни устни и крила от сламени стръкчета. Не можеше да лети, но беше нежна и красива. Това беше тя. До нея висеше един метален дядо Мраз. Беше сребристо лъскав, облечен в червен костюм и такава шапчица. Имаше си и залепена бяла брада, но лицето му беше младежко, лъскаво, почти огледално и в него се отразяваха разноцветните светлини на гирляндите.
– Аз преди бях ключодържател. – изведнъж проговори дядото. – Бях с голям… нос, но той ми се счупи и собственикът ме захвърли. После ме претопиха и направиха от мен джудже. Никой не ме купи и сега, за Нова година, ме облякоха в тези дрехи, залепиха ми брада и вися, тук до теб. Много си красива! Каква си била преди?
– Аз ли? Направена съм от житни стъбълца. Расла съм в някаква нива, дъждът ме е поливал, слънцето ме е огрявало, вятърът ме е люлял, била съм зелена, после златистожълта, житото било ожънато, останала сламата и от нейните стръкчета съм направена.
– Страхотно!
– Сега съм сламена фея и всички много ме харесват.
– И аз те харесвам!
– Ти не ми приличаш на старец. Приличаш ми на момче, веднага си личи, че брадата ти е залепена.
– Момче съм, но ме вкараха в тази роля.
– Много си лъскав и елегантен!
– Благодаря!
Двете играчки се завъртяха във въздуха, проблеснаха и се засмяха. Празникът протече нормално. В полунощ всички си поднесоха подаръци, пиха шампанско и се целунаха.
– Виж, каква съм лепкава! Поляха ме с шампанско. – каза феята. – Чувала съм, че в други години, сламените феи са изгаряли от пламъците на свещите, но вече гирляндите са светодиодни и няма такава опасност.
– Ама, много си умна! Искаш ли и ние да се целунем, както го правят хората?
Феята кимна, двете играчки се залюляха, докоснаха личицата си и залепнаха. На другия ден, ги видя един сърдит мъж.
– Тия пък, как са залепнали! За нищо не стават! – каза той, свали ги от елхата и ги хвърли в кофата за боклук. Те паднаха върху едни портокалови обелки. Вътре в кофата беше тъмно и влажно и те се отлепиха.
– Мине ли Нова година и хората стават обикновени, и забравят какво е любов. – каза Мраз.
– Иска ми се, догодина, пак да сме заедно. – каза феята.
– Едва ли! – каза Мраз. – Ще ни смачкат и ще ни хвърлят на сметището.
– Може пък, да се преродим?! Толкова хубаво ми беше с теб. Цяла нощ висяхме целунати.
Мраз въздъхна и се изтърколи до феята, защото искаше да я прегърне. Ухаеше на портокали. Двамата се докоснаха.
– Ех, ако бях истинска и можех да летя! – въздъхна феята. – Щяхме да отлетим в някоя истинска елхова гора.
– Аз не мога да летя. – каза Мраз.
– Щях да те прегърна.
– Ти нямаш ръце.
– Щях да те целуна, щяхме да залепнем и полетим.
– Това са мечти! – каза Мраз.
Двамата замълчаха, усмихнаха се и заблестяха, защото елховите играчки са създадени за радост и не могат да плачат.
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Неистинските мечтаят да са истински, а истинските живеят, като неистински
Умееш да предеш от сламата - злато (типично по приказнишки) -
Не може. Това значи, да изтрия усмивките ви. -
Абе, Сенд! Имах предвид, че всички бои са предназначени за бели коси. Тогава цветовете се получават, такива, каквито са показани. Та в тоя смисъл писах, за потенциала на белите коси.
п.п. вземи изтрий някой коментари, че стана чат -
Не ми се вярва, защото срещам едни белокоси, които са боядисани с някакъв странен, мастилен цвят. И не мога да им отгатна потенциала.
-
Ами като се замисля, целият потенциал го има в белокосите
-
Може. Изводът е, че трябва да си търся жена с червени, черни и руси кичури, защото ще е огън, с непоклатими добродетели и ще ме обича безкористно.
-
Огън момичета! За белокосите да казваме ли?
-
Кажете нещо и за червенокосите.
-
Вярно е, Блу. А за брюнетките няма нужда от такива разкази, защото техните добродетели са непоклатими.
-
Така е, Кате - на приказката и подхожда красив колаж. Адмирации за Сенд, 'щото той пък с тая сламена т.е руса фея, се опитва да върне вярата на мъжете в способността на блондинките да обичат безкористно
-
Ако някой се цупи на някой сега е времето за прошка. А който много се сърди си стои и си говори сам.
-
Големи сръдльовци има в сайта, но Блу не е от тях, защото е небесно синя и стои над всичко.
-
Към тази красива приказна история би подхождал един красив колаж с влюбени играчки. Нали Блу?
-
Очарователно, вълшебно и тъжно. Фен съм ти, Сенд, ама ти знаеш.
И хората май са създадени за радост, но плачат. Поздрав! -
Радвам се! Измислих я, любувайки се на украсената елхичка. Феята и Мраз са съвсем истински елхови играчки.
-
Много ми хареса тази тъжна и красива приказка!
-
Тънка нишка вълшебство открих тук 😊
Поздравявам те. -
Ех, че ми стопли душичката! Повече от всяка коледна песен! Благодаря!
-
https://www.bgmuza.top/%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%84%d0%b5%d1%8f/
-
Хубав разказ!
-
Точно в твой стил - вдъхна живот, порадвахме му се и приказката отлетя. Дали всички неща, които изхвърлям си мислят, че съм в лошо настроение...Поздрави, Сенд!
-
Беше ми приятно да го прочета. Върна ме към приказките, които съм обичала като дете. И ми напомни на Андерсен и може би мъничко на Оскар Уайлд.
Приказката ти е хубава-и за деца, и за възрастни.
Поздравления! -
Стана ми тъжно. Не искам приказките да завършват тъжно. Животът е достатъчно тъжен. Но всъщност приказките са отражение на действителността, на собствената ни реалност ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
