25.03.2018 г., 18:10

След раздялата

2.4K 5 4
1 мин за четене

Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.

 

Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с поглед празния апартамент. Дали да не остави бележка? Тя умееше да пише, изкарваше прехраната си благодарение на думите. Сега думите ги нямаше. Сякаш дъждът ги бе измил от душата ѝ, като тебеширена рисунка от паважа. Вратата отново изстена зад нея. „Тръгвам!” – си каза тя наум. Започна да прави в съзнанието си разбор на вещите, които взе със себе си след Раздялата. Документите, книгата, купена от Виена, дрехите, бельото, козметиката. Замисли се какво остави зад гърба си. Бе оставила две години от живота си, хиляди часове на обич и смях, порцеланова чаша подарък от майка ѝ (в която той си пиеше кафето сутрин) и стотици листове изписани на ръка с най-красивите ѝ разкази.

Най-истински боли Раздяла, в която не си се сбогувал. Раздяла, която не си искал, не си планувал, раздяла, за която не си говорил. След такава Раздяла не остава нищо. Остава само сухота в гърлото, чувството, че си излъгал себе си и усещането за безпомощност.

 

Спря я учуденият поглед на отминаващата я жена. Дъждът валеше, а тя се разхождаше с неотворен чадър в ръка. Засмя се, защото си представи неговата усмивка и лукавия поглед, с който й казва: „Само ти можеш така да вървиш в дъжда. Вървиш сякаш танцуваш”.

 

Пролетният дъжд се бе превърнал в лятна буря. Тя стисна чадъра в ръка и продължи да танцува сред локвите. Единственото нещо, което остава след Раздялата е чувството, че си самодостатъчен на себе си. Приятелите рано или късно те нараняват или пренебрегват, любовите рано или късно си тръгват, семейството остава в детството и единственото нещо, което остава след Радялата, си ти! Ти и една малка раница, в която си събрал цялото минало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ponichka Всички права запазени

С любов 

Една Сервитьорка

Коментари

Коментари

  • Пишеш с дълбоко разбиране за света на чувствата. И го правиш красиво. Не спирай — да пишеш, да вярваш... Вдъхновение си!
  • Харесвам понички...
    А въпросът е - това разказ ли е или стихотворение в проза? Близо до тия на Елин Пелин...
  • Много ми хареса! На лирическата ще кажа: Смело напред! Това е била само една гара по пътя на живота ти! Скачай във влака и пътувай към следващата!
    Поздрави от мен!
  • Хареса ми начина ти на изразяване. Имам чувството че в редовете ти се крие съвсем тиха надежда. Но пък и човек може да си отиде понякога, много преди приятелите,преди любовите и семейството.А спомените са дълбоко в нас. Поздрави за добрите редове.

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...