29.09.2010 г., 13:29 ч.

Следи 

  Проза » Разкази
971 0 3
1 мин за четене

Изтри всичко.

            Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото си бъдеще. Остави болката на разочарованието да напълни очите му със сълзи, но така и не ги пусна да се стичат по бузите. Преглътна всичко, с горчивия вкус на гордостта. Безсилието, което изпитваше от дълго време насам, донесе мрак в мислите му - пълни чаши с алкохол и един изход: самота. Съзнанието му беше много малко леко разглобено, а ситните частици, останали от изпепеленото му сърце, бяха напълнили отново пясъчния часовник на времето -  течащо безмилостно в негов ущърб.

            Беше свикнал на тази безумна игра - пристрастяваше се към любовта, а после я лекуваше със самота. Гонеше невъзможното. Бореше се, измъкваше се и пак се потапяше в собствената си глупост. Никой не бе в състояние да го спаси от това изгнание, на което се бе обрекъл. Сам предопредели съдбата си. Всичко беше в ръцете на случайността. Не можеше да диша, не можеше да извърви и една крачка повече. Просто волята го бе напуснала в мига, когато се отрече от любовта.

            Спря да вярва на себе си. Изгуби смисъла на думите. Съзнанието му се разбърка финално и необратимо. Можеше да направи само едно... НИЩО!

            И нищо не беше в състояние да го откаже от тази малка игра на непостоянност. Дори умората се отказа от безмилостната борба с настроенията му. Беше толкова объркан, че смисълът в живота изглеждаше една бледа сянка в миналото му. Не можеше да намери смисъл в това, че някога е обичал, че днес е обичал, че утре отново ще обича. Измори се да се доказва, да се бори и да отбелязва головете на таблото. Не намираше смисъл в изреченията, които поемаше. Нямаше дори тъмнина, с която най-успешно се лекуваше.

            Следите оставаха дълбоко в него, а неизживяното пронизваше света му и го делеше на две. Постоянната драма на необятното му въображение.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??